Известният журналист и  писател Георги Тошев бе специален гост на тържествата по повод 24 май в Ботевград. Той даде специално интервю за екип на местната телевизия и botevgrad.com

Господин Тошев, какво си представяте като чуете „Ботевград”?


Ботевград е градът на моя баща, на неговото семейство. Бил съм тук като малък, но освен спомен за детските игри, аз съм изключително щастлив, че моята леля Николина Тошева ме е водила в училището, в което преподаваше, водила ме е в читалището... Даже на един 24 май празнувах с нейния клас...
Ботевград е моето семейство и много други неща, които са свързани с емоционалната ми памет. След толкова години никой от семейството ми вече не е сред живите, но аз съм благодарен, че тук, в Ботевград, си спомнят за близките ми. За моята леля, която и приживе, и след смъртта й, е един уважаван учител, обичан учител.

Преди години, когато правихме филм за Николина Тошева в местната телевизия, тя  казваше, че много се гордее с Вас, с книгите Ви. Казваше, че това е наследството, което оставя – любов към книгите, към знанието...

Аз съм щастлив и горд, че съм израснал в семейство, в което културата, книгите, езикът са ценени и продължават да бъдат ценени.
Имам грях, че когато снимахте Вашия филм, аз бях в чужбина и не можах да се включа. Щеше ми се да бъда част от нейната история.  Но тя продължава да е с мен, тук, в сърцето ми.

Журналист, телевизионен водещ  писател, биограф, пътешествиник... Кое най Ви приляга?

Аз съм любопитен човек. И се радвам, че въпреки всичко, което се случва около нас, успявам да запазя живо любопитството си. И се опитвам да го предавам както на моето дете, така и на студентите ми, на колегите, с които работя по различни телевизионни проекти. Защото според мен любопитството е това, което ни движи. Което ни кара, когато се събудим и отворим очи – да искаме да направим нещо, да научим нещо. Вярвам в смисъла на това да бъдеш необходим на себе си и най-вече на другите. Това е смисълът на живота.

В едно интервю режисьорката на документални филми Адела Пеева казва, че за да направи успешен филм, преди това тя трябва да хареса, да заобича героя си. При Вас как се случват нещата?

Обичам всичките си герои. Знаете ли, аз съм щастлив човек. В последните над 20 години в професионален план се занимавам с проекти, които наистина ме интересуват. Аз пиша книги само за хора, които ме респектират и се вълнувам от срещите с тях. Защото иначе няма смисъл. Не можеш да напишеш една книга само за пари, за слава ... Ако нямаш вътрешния мотив, че един човек те интересува, ти никога няма да достигнеш до него. А оттам и до читателите или публиката на филма, който правиш.
Човек трябва да се занимава с неща, в които вярва, които обича,  към които изпитва жажда да научи повече.

Как се подготвяте за срещите и интервюта с известни личности. Колко време Ви отнема? С Никол Кидман, например?


А, за срещата с Никол Кидман се подготвях доста. Защото интервюто се случи от третия път. Но ... винаги има изненади. Аз бях в Лондон да гледам театрален спектакъл, билетите за който бяха отдавна продадени. Мислех си, че първо ще гледам спектакъла, а на другия ден ще се запозная с Никол Кидман и ще имам възможност да разговарям. Но не, идва нейният театрален агент и казва: „Тя е готова сега”. И трябваше веднага да направя интервюто. Но знаете ли, понякога тези спонтанни интервюта се получават много по-добри, по-истински, по-живи, заради емоцията и адреналина, които изненадата носи със себе си. Така че различни са моите подготовки. Но за Никол Кидман, разбира се, аз съм се готвил през всичките тези години, гледайки нейни филми, четейки интервюта, интересувал съм се от детайли в нейния професионален и личен живот. Защото всичко това е съвкупност от портрета на един популярен образ, в случая на една великолепна световна актриса.


Какво мислите за днешното време, за условията, при които живеем през последните две години?


Изпълнен съм все още с очакване. Както Цветана Манева каза в интервю тези дни, за нея България е все още очакване. За мен днешото време е очакване. Очакване нещо да се случи, нещо, което да ни накара да живеем една идея повече заедно. Да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят към нас.
Много неща се нарушиха във времето, в което живеем. Но аз съм оптимист, че ако изначално поставим уважението и емпатията към другия, то заедно ще постигаме по-добри резултати.
Не вярвам на егоистичните и монологични форми на управление било то на държава, било то на корпорация, културен институт, семейство. Аз вярвам в диалога. В това, че всички ние сме различни, но в нашето различие се крие разнообразието на този свят.
Четенето на книги е в основата на това да бъдем човеци, да изпитваме емпатия. Добрата книга те учи да правиш правилните избори и ти дава огромното усещане, че си свободен. Аз лично в много трудни моменти от моя живот съм се чувствал най-свободен в книгите, филмите и музиката, която слушам.

Какво четете в момента?


В момента препрочитам. Препрочитам „Братя Карамазови” в новото издание, защото съм я чел в оригинал като ученик в руската гимназия. Смятам, че това е един все още недооценен световен роман.
Другата книга, която препрочитам, е на Лин Улман, дъщерята на Ингмар Бергман и Лив Улман. Смятам, че книгата й „Неспокойните” се превръща в една от настолните ми книги. Една много мъдра книга за това как човек се подготвя за остаряването и за разделите в този живот. Много хубаво и леко написана, с изключително скандинавско  чувство за хумор ти казва, че можеш да се научиш да се разделяш с любов, дори и с най-близите си.

Какво бихте казали на ботевградчани, на хората от града, свързан с Вашето детство?


Не само на ботевградчани, на  всички хора искам да кажа – трябва да се успокоим, за да се намерим. А това изисква воля. И дълбока, вътрешна свобода. А нашата свобода, която никой не може да ни отнеме, е нашето знание за света. Нашето знание кое е добро и кое лошо. Намерете се и ще бъдете по-щастливи.