Автор на изследването за историята около преименуването на Ботевград е езиковедът  доц. д-р Пело Михайлов. През 2017 година в сборника „Език свещен”, издадание на университетското издателство  „Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, е публикувана статията му „Принос към историята на преименуването на Ботевград. Как Орхание за малко не стана Йоанинград”.


В статията ученият посочва, че причина за написването на статията са данните, посочени от  ботевградчанина Петър Романски  в статия от 2001 година. В нея има доста неточности, които представят превратна част от фактите в тази история – пише Пело Михайлов. От друга страна – събраните данни от Държавен вестник, публикации във вестник „Орханиец”, архивни документи и дипломни работи осветляват процеса по промяна на селищното име Орхание в Ботевград, както и имената на официалния и неофициалния номинатор за тази промяна – министър Петър Мидилев и химикът проф. Асен Златаров.


„Със заповед №3822 на министъра на вътрешни работи и народното здраве Никола Мушанов от 25 септември 1931 година е назначена Комисия за проучване законопроекта за изменяване имената на някои населени пунктове в Царството. На нея е отредена функцията на номинатор за подготвяното голямо преименуване на селищата. Тя се председателства от главния секретар на Министерството на вътрешните работи  и народното здраве Н. Паница, в нея участват представители на други министерства, но много силен е  научният състав на комисията – професори по география, история, езиковеди и турколози.


През юли 1932г. комисията  представя на следващия министър на вътрешните работи и народното здраве Александър Гергинов доклад за работата си и списък на населените места, чиито имена предлага да бъдат променени. В централните вестници са публикувани списъци по окръзи и околии с предложените от комиисята промени. В тези списъци обаче предложение за промяна на името на Орхание няма.


След военния преврат и идването на власт на Деветнадесетомайското правителство през 1934 г. идеята за промяна на селищните имена в България намира своята реализация чрез девет заповеди на министъра на вътрешните работи Петър Мидилев. От оригинала на първата от тях – Заповед №2820 от 7 август 1934 г., запазена в Централния държавен архив, става ясно, че
за град Орхание е предвидено ново име – Иоанинград. /Изписано е  точно така – с начална буква И, както по онова време се изписва името на българската царица./ Предложението в машинописния текст обаче е заличено чрез изтриване с гума и е отпаднало от окончателния текст на заповедта, публикувана в Държавен вестник от 14 август 1934г.  Заличаването вероятно е направено от самия министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев. В оригинала на заповедта неговият саморъчен подпис стои след списъците по области с имената на преименуваните селища – общо 14 пъти, докато в Държавен вестник е обозначен само на три места.

Предложението за ново име Иоанинград е в чест /приживе/ на тогавашната българска царица Йоанна Савойска. В „Енциклопедия на българската ономастика” такива ойконими- по имената на живи политически личности, са наречени „подмазвачески”, „нагаждачески”. При Орхание и предложението Иоанинград може би не е точно така.
Първо - всенародна радост обхваща града, след като става ясно, че българският цар си има вече царица: „Вестта  за годежа на Негово Величество с италианската принцеса Джованна пристигна късно вечерта на 4 т.м. /октомври 1930 г/ в нашия град. На часа магазините бяха илюминирани и от всички къщи по главната улица радостно и тържествено се заразвявава български национални знамена. Граждани от всички страни се стремяха към главата улица, къдете вече се чуваха викове:
- Честита ни Царица!
- Да живее Българската церица!
- Да живее цар Борис Трети!!!
На следващия ден тържеството на орханийци продължи, а вечерта послучай годежа на В.В. Царя с Н.К.В. принцеса Джованна в салона на читалище „Христо Ботев” в града се устрои народна вечеринка при участието на музиката на първа пех..доп.част. При сърдечна атмосфера и изблик на голяма радост, която ни донесе вестта, вечеринката продължи до полунощ”/Изразът, вестник „Орханиец”, 12 октомври 1930 г./
Второ - с Протокл№ 25 от 10 октомври 1930г.

Орханийският градски общински съвет провъзгласява „княгиня Джована, бъдеща българска царица, за почетна гражданка на Орхание

и преименува Орханийската общинска смесена гимназия на нейно име за спомен на вечни времена” /Един мил акт, израз на сърдечна радост”, вестник „Орханиец”, 12 октомври 1930г/


Трето - местният вестник „Орханиец” проследвява подробно кореспонденцията между местната власт и царското семейство, изразяваща се в няколко разменени телеграми.
Царицата наистина се е ползвала с обичта на хората. Наивно трогателна е историята на


три деца, тръгнали пеша от Орхание за София, за да видят на живо Йоанна,

разказва местният вестник: „Нека нашите читетели не сметнат този епизод за измислица на журналистическото перо – това е истински случай, който твърде красноречиво говори. Идвайки от София с автомобил, окръжният съветник  г. Дим. Алексиев среща три съвършено измръзнали деца: Нако Арбов, на 11 години, ученик от 4 отделение, Петко Николов на 12 години, учинк от I клас и Кръстю Николов, 10 г. ученик от 3 отделение, и трите от гр. Орхание. Детските крачка бяха изминали вече 33 километра до Саранци и въпреки че студът сковал техните членове, те продължавали своя път и по всяка вероятност са щели да вървят, докато крачката им не отмалеят. Г-н Алексиев се заинтересувал за тях, спрял колата и децата му разправили своето приключение.-


Искахме да видим Царицата, затова тръгнахме тази сутрин.


Г-н Алексиев твърде много се зачудил на смелостта на тези малки почитатели на Царя, които се уповавали на своите крехки крачка, на торбичките с домашен хляб и на 36 лева, взети от касичката на най-малкото от тях, разчитайки, че с тези скромни средства ще могат да посрещнат своята любима Царица. Ние също се възхищаваме от красивата наивност на детския подвиг и от тази енергия, която е водила нашите герои през Арабаконак и през дългия низ от километри до Саранци. И въпреки че нашите герои не стигнаха до София /те се върнахa в Орхание с автомобила на г. Алексиев/, все пак те подчертаха, че хранят най-искрени симпатии към своите владетели, давайки по този начин пример на възвишено родолюбие”. /Приключението, 1930 г./


Така закономерно към лятото на 1934 г. е налична идеята градът да носи името Иоанинград. И тук се появява министър Мидилев, който отклонява това /вече включено в заповедта/ предложение.
С министерска заповед №3774 от 1 декември 1934 година Орхание е преименуван на Ботевград


В заключение на статията си доц. д-р Пело Михайлов посочва:
 
„Градът има двама кръстници – официален и неофициален.

Официалният, доказан с документи, е министър Петър Мидилев, първоначално отклонил предложението Иоанинград, а след това лично одобрил номинацията Ботевград.


Петър Мидилев /1875 – 1954/ е  завършил генералщабната академия на Санкт Петербург. Масон и един от великите майстори на масонската ложа в България. Министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Кимон Георгиев /19 май 1934 – 22 януари 1935 г/ .


„Неофицианият” кръстник на Ботевград  е проф. Асен Златаров, чието участие при избора на новото име, е запазено в обществената памет, но липсват документи. Асен /Иван-Асен/ Златаров е основоположник на биохимията в България, доктор по физика и химия на униреститета в Гренобъл, професор по органична химия в Софийския университет. Умира във Виена при операция от рак през 1936 г.

Йоанна, Джована Савойска Елизабета Антония Романа Мария /1907– 2000/, принцеса, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил, от 25 октомври 1930г. съпруга на цар Борис Трети и българска царица. Родена в Рим. Обществената дейност на царица Йоанна е насочена в областта на благотворителността, здравните и болничните заведения, приютите и домовете за стари хора и деца, и към Червения кръст. След референдума пред 1946г. напуска България със сина си цар Симеон Втори и дъщеря си Мария-Луиза.