Еньовден е. Денят на рождеството на св. Йоан Кръстител – 24 юни е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания. Много и най-различни били гаданията на Еньовден. Гадаело се дали ще има здраве през годината, предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат или беден, каква ще бъде професията му, и т. н. 


Празнуването на Еньовден се споменава и в някои средновековни източници: например в Синодика на цар Борил от XIII в., насочен срещу богомилите, които са поддържали някои традиционни, езически по своята същност обичаи, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител. Като ден на лятното слънцестоене, Еньовден представлява разгърната система от обредни практики, игри, песни и специални обредни вещи. 


Според народоведската наука празниците на равноденствието са по-древни от другите календарни празници. Отначало целта на обредите, правени в тези дни, не е била свързана с успех в конкретните стопански дейности или пък с грижата за плодородие, а с непосредственото използване на първичните сили на природата от човека, за да се запази животът и да продължи жизненият цикъл. Следи от такъв вид обредност се откриват в предсказанията за здраве и живот, в събирането на различни билки с лечебна и предпазна цел, в провирането под еньовденския венец и в други действия, които ще разгледаме в тази поредица, посветена на Еньовден, за да си припомним интересната обредност, свързана в този ден, която в миналото е била строго спазвана. 


Еньовденският празник се е свързвал с разцвета на природата. Вярвало се е, че това е и най-дългият ден от годината и от този момент слънцето започвало да умира – денят намалявал и зимата наближавала. От източниците се разбира, че за старите българи Еньовден е бил повратен момент. Казвали: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата“.В този празник, който е свързан с древни магически начини за осигуряване на плодородие и здраве, винаги се съчетават трите култови елемента: огън –слънце, вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината – със словесната магия.


Вярвало се, че събраните през пред нощна срещу Еньовден  треви се смятали за най-добрите лекарства. Вярвало се е, че на Еньовден в езерото с живата вода освен слънцето се къпели и всички болести. После те се изтривали в тревата и затова сутринта ливадите и горите били много росни. Според народните представи съществуват седемдесет и седем и половина болести. Седемдесетте и седем болки могат да се лекуват с билки, а за половината болест, която е с незнайно име, няма лек. Затова, когато на този ден се берат билки, се отделяли настрани 77 вида и се откъсвала някоя трева, която разделяли наполовина заедно с цвета – за половината болест. От тези билки се правела яневска китка. Тя служела за лек през годината. Ако човек или добитък се разболеел от някаква болест, тогава вземали билки от тази китка и го лекували с тях. 


Сутринта на Еньовден жени и моми събирали всякакви билки, но най-много търсели еньовка, еньовче, яньовиче. Вярвало се е, че тя може да лекува много болести и има сила да гони змейове и самодиви. С помощта на треви, като: комуника, тинтява, вратика, иглика, чер трън, маточина, еньовка, и определени магически действия се смятало, че може да се освободи болната мома или жена от властта на митическо същество. 


Освен лечителна, се казва, че еньовденските билки имат и предпазна функция. В Разложко момите брали еньовче и тръни и ги слагали по вратите: цветето – за здраве, а тръните – да не влизат лоши духове у дома. На много места в България късали тулица или повет и си го слагали на кръста, за да не ги боли гърбът, като копаят и жънат. В Оряховско освен другите билки търсели и тревата метлица. С метлите, които правели от нея, мели около огнището. Вярвало се е, че те пазели къщата от болести и от зли духове. Самодивските билки – иглика, вратика, комуника, чемерика, перуника, росен и овчарска тинтява, и други треви, събирани на Еньовден, се използвали при заклинание на мястото, където ще се изгради ново селище или нов дом. С това се целяло да се изгонят от избраното място всички „самодиви, юди, самовили, змейове и други зли дихания“. Момите и жените си миели главите с еньовче за здраве и за да са лъскави косите им, също и да не страдат от главоболие.


От тези примери може да се види, че за българина еньовчето е символ на здраве и дълголетие. Дрянът се смятал от народа за най-якото след чемшира дървесно растение, затова той също се свързвал със здравето. Като цяло, в българската календарна обредност широко се използва зеленината – клонки, треви, цветя. В една или друга форма тя присъствала в празниците през различните сезони, но особено голямо място се отреждало на еньовденската растителност.