Албер Фер от френския университет в Orsay и Петър Грюнберг от този в Jülich, Германия бяха наградени с нобеловата награда по физика за 2007 година за откритието им - феноменът известен като гигантско магнитосъпротивление (Giant Magnetoresistance - GMR). Двамата учени едновременно направили това откритие като публикували резултатите от работата си върху него съответно през 1988 и 1989.

Магнитосъпротивлението не е нещо ново в съвременната наука - това е промяна на електрическата устойчивост в присъствие на външно мангитно поле. Измерена е за пръв път преди 150 години от Лорд Келвин, който забелязал че съпротивлението на желязото и никела се променя според ориентацията на магнитното поле спрямо материала. Това което той открил всъщност, се нарича анизотропно магнитосъпротивление, свойство което се дължи на групирането на електроните при въртенето им. По принцип, ефекта е слабо изразен, и магнитосъпротивлението променя проводимостта на материала само с няколко процента.

Въпреки, че феномена е слабо изразен, той води до развитието на много важни технологии, включително и на частите които ни позволяват да четем и пишем по хард дисковете.

Преди откритието на GMR материалите, сплавта която най-добре позволявала да се възползваме от магнитосъпротивлението била пермалоя (20% желязо, 80% никел), и представлявала слабо подобрение в сравнение с материалите използвани по времето на Лорд Келвин.

Голямото откритие станало когато 2те групи започнали експериментиране с магнетични мултислоеве,  купища с феромагнетични и немагнитни метали, при които всеки слой бил дебел по няколко нанометра. Първите такива купи, които използвали Фер и Грюнберг били от желязо и хром. Тестовете показали намаляване на съпротивлението с до 50% - много повече от няколкото процента, които били виждали дотогава. Това увеличение се дължало на напълно нов феномен - тогава наречен GMR (гигантско магнитосъпротивление).

Независимо от това че този ефект е открит едва преди 20 години, вече се използва на много места в практиката, главно в четящите глави на твърдите дискове. 

Други техни приложения пък са във фаза - разработване: енергонезависима, нискоконсумираща, високоплътностна магнетична памет с произволен достъп (MRAM), която се базира на GMR материалите и може да се окаже наследника на DRAM, който сега се използва в повечето PC-та.

Все още технологията не е достигнала своят максимум, но има основания да се мисли че използването й ще ни доведе до създаването на оптични или квантови компютри.