Близо 20 пъти по-малко средства е отнело конструирането на българския прибор за измерване на радиация на първата индийска лунна мисия „Чандраян – 1", в сравнение с уреда, произведен в Индия. Освен това, нашият апарат е с пъти по-малък от индийския, а функциите и качествата и на двата уреда са еднакви. Това казаха експерти от Българската академия на науките (БАН) по повод българското участие в първата индийска лунна мисия и успешното изстрелване на „Чандраян – 1" в Космоса. На борда на спътника има общо 11 изследователски модула – шест от тях са произведени в Индия, два – в САШ, един в България и два в други страни от Европа.

60 000 лева е приблизителната сума, необходима за конструирането на уреда от централната лаборатория по слънчево земни въздействия към БАН. За сравнение, по данни на индийската космическа агенция, индийският прибор е струвал близо един милион долара.

Пламен Димитров, един от специалистите в 4-членния екип на академията, конструирал уреда разказа за прибора, който е с размера и тежестта на мобилен телефон и консумацията – колкото на един ръчен електронен часовник. "Приборът служи за измерване на радиация във всякакъв вид. Целта на създаването му е точно такава – да се провери дали човешкия организъм може да издържи продължителен полет в Космоса и до каква степен”, разкри Димитров.

За да участва в тази лунна мисия със своя апаратура, българската академия на науките е преминала през конкурс, в съревнование с още 30 държави. Първите данни от българския прибор за количеството радиация се очакват веднага след навлизането на спътника в окололунната орбита на 10 ноември.