Идвайки от планините на далечен Алтай, бродил векове из обширните степи на Волжка България, тръгнал към непознати земи на Запад, българинът винаги и навсякъде се е движел на кон. Настанявайки се в Онгъла по долното течение на Дунава, той е прекарал през великата река и своите коне.
Така от незапомнени времена до днес конят е най-добрият спътник, приятел и част от живота на българина.
В днешно време конете имат по-друга съдба. Като състезателни коне, те се състезават помежду си със своите жокеи за някой и друга престижна награда. В известните конски кушии по между си пък се състезават обикновените коне, които за ден-два забравят нерадостната си участ на впрегатно животно.
В нашата община това лято беше построен първият по рода си конезавод със състезателна площадка, която беше изпробвана за първи път недалеч от града преди около месец.
В районна има и не малко коне, пуснати на свобода по полето, в близост с междуградските пътища, та дори и из градските паркове и зелените площи.
Именно тези коне през последните няколко дни са се превърнали в не особен приятел за някои хора. Вече се знае за два случаи, при които коне скачат върху преминаващото покрай тях превозно средство и нанасят непоправими щети на колата. За пострадалите собственици остава уплахата от конското нападение, със щетите не само по колата, но и на тяхната психика. Имената на потърпевшите ще спестим за широката аудитория, защото и без това се знаят от всички жители на общината ни. Да ги пощадим поне на този етап.
За нас, обикновените граждани, остават  въпросите, чиито отговори трябва да дадат компетентните органи.  
Впрочем, нека спрем до тук и да оставим да си свършат работата тези, за които им се плаща от нашите данъци.