Тази година се честват 75 години от възникването на баскетбола в Ботевград, който твърде бързо се превърна в любима игра на хората от града  и   от десетилетия  е  спорт Номер 1.  Малцина знаят, още по-малко помнят, как идва баскетболната игра в Ботевград.  Това може да се открие в спомените на наши съграждани от преди 75 години.


 


Годината е 1946.  Тогава в Ботевград идва на подготовка мъжкият баскетболен отбор на България. Националите ни пристигат тук по покана на Илия Велчев, впоследствие дългогодишен председател на Дружество за физкултура и спорт Балкан.  Причината е личното познанство на Илия Велчев  с Иван Янев - Министъра.


 


Ето какво казва бай Илия в спомените си: „Никой не помни кой, кога и как беше поставил двата коша и очертал игрището в двора на гимназията (сега ОУ „Н. Й. Вапцаров“). Покрай националите се запалихме по играта и ние. Направихме отбор. Естествено, в него бяха най-добрите ни спортисти, които играеха и футбол, и волейбол.


Тренировките на националния отбор предизвикаха небивал интерес у младите хора в Ботевград. Те наблюдаваха с огромно любопитство тренировките по този непознат за града ни спорт и бързо се запалват.


 


Впоследствие голяма помощ в първите стъпки на тази велика игра на младите хора от Ботевград оказват един от най-големите треньори в България за всички времена – Веселин Темков, както и Иван Янев и Костов.


 


Най-ентусиазираните млади хора, които поставят основите на баскетбола в Ботевград, са мнозина. Сред тях освен споменатия вече Илия Велчев, са Цветан Станев - Цуцо, Величко Манчев - Вили, Стефан Наков – Кюрасото, Иван Саздов – Бойчето, Никола Петров – Укето, Гаврил Златев – Гичо, Никола Василев – Кочо и Христо Диков – Барончето.


 


На републиканскоото първенство във Велико Търново през 1947 година се класирахме осми. Там ни кръстиха „тебеширените“, тъй като нямахме номера и ни караха да ги напишем с тебешир.


 


През 1948 година повикахме от София Иван Янев – Министъра, за да ни тренира два месеца.  Нищо не му плащахме, живееше у нас и каквото сготвеше майка ми, го ядяхме заедно. На първенството в Бургас участваха 16 отбора и станахме 12-ти. Тогава „Балкан“ ни даваше пари само за път и за една шкембе чорба на обяд. За да преживяваме, разтоварвахме дини на пазара. (На снимката - отборът на Балкан на републиканското първенство в Бургас през 1948 година. Бай Илия Велчев е втори отляво надясно, най-високия)


 


През 1949 година на шампионата в Ботевград с 14 отбора стигнахме до мача за петото място. На това състезание победихме Локомотив Пловдив със 71-44. За това първенство на площадките на училището си бяхме направили осветление, за да тренираме и вечер. Освен вечерните тренировки, някои от нас скришом ходеха да тренират допълнително.“


 


Появява се ново поколение състезатели. В него основни фигури са Иван Колев, който се завръща в Ботевград през 1956 година, след като е завършил с отличие ВИФ , играл е в Академик, младежкия и мъжкия национален отбор,  Дарин Донков, Иван Пеев, Продан Стоянов, Тодор Кръстев , Красимир Сомлев, Здравко Ташев, Петко Гетов, П. Панов.