На 11 декември в Ботевгад ще бъде отбелязана 30 годишнина от създаването на клуба по таукуондо „Сунг ри”. Досега през него са минали стотици деца и младежи, част от тях са станали шампиони, имали са успехи у нас и в чужбина. Други – макар че не са били активни състезатели, са запазили завинаги любовта си към този спорт и неговата философия.
През всичките тези 30 години „Сунг ри” се свързва с едно име – Пламен Трънски.
Господин Трънски, разкажете ни за началото на клуба преди 30 години?
При мен срещата с таекуондо се случи през 1989 г., когато бях на 12 години.
В Правец се установи севернокореецът Ким Чол Ман, 5-ти дан черен пояс по таекуондо ITF стил. Мисля, че пръст в неговото пристигане в Правец имаха Росен Николов, Павел Тричков и Александър Спасов (последните двама вече покойници), баща ми Валентин Трънски помогна той да остане там. Около Ким се формира група от ентусиасти от Правец и Ботевград, бивши каратисти, джудисти, борци и обикновени любители на бойните изкуства. Тренировките се провеждаха в „Поливалентната зала“ на Хотел Правец (този, който го събориха, за да построят новия хотел „Риу Правец“). Спомням си, че баща ми доведе Ким на гости вкъщи и след това първо запознанство аз започнах тренировки в Правец. Бях най – малкият от всички и всеки ден след училище хващах автобуса за Правец и отивах на тренировка. След мен към групата в Правец се присъединиха Владо Гарвански, Борислав Витков, Стоян Вълчев и Васил Дачев, които преди това бяха тренирали в Ботевград под ръководството на студенти от бившия ВИФ (сега НСА).
Създаде се клуб, базиран в Правец, с наименование „Тонг – Ил“. Това бяха интересни години и интересът към бойните изкуства беше огромен. Спомням си, че през лятото ботевградската група пътувахме всеки ден до Правец за тренировки с велосипеди. В един момент, мисля, че е било към края на 1990 година, началото на 1991 година, когато започнахме да водим занимания на групи в Ботевград, в тренировъчната зала на „Балкан“, под шапката на клуб „Тонг – Ил“.
През 1991 г. се проведе и първото държавно първенство в Правец, а през 1992 г. Васил Дачев спечели бронз на Европейското първенство по ITF таекуондо в Кошалин, Полша.
През същата тази 1992 г., по идея на Валентин Трънски ботевградските състезатели се обединиха в отделен клуб, с наименование „Сунг – ри“. За негов първи Председател бе избран Владимир Сапаревски.
През 1993 година настъпи разцепление във федерацията, чието основно ядро бяха клуб „Тон – Ил“ и „Сунг – ри“, което доведе и до разделение сред членовете на „Сунг – ри“, част от тях напуснаха клуба и останаха в сферата на влияние на старата федерация, а клубът стана член на друга национална организация – Българска асоциация по таекуондо. Така в „Сунг – ри“ главни действащи лица станахме аз, Стоян Вълчев, сестра ми – Антоанета Трънска и за кратко Владо Гарвански. Ние бяхме едновременно състезатели и треньори. През 1994 г. ръководството и треньорския т щаб на клуба приехме съдбоносното решение да прегърнем олимпийската идея и се включихме в редиците на Българската федерация по таекуондо – стил WTF. От този момент трябваше да се пренастроим към особеностите на олимпийският стил Таекуондо, но историята след това показва, че се справихме повече от успешно с тази задача. Това е за началото на „Сунг – ри“.
Името Сунг –Ри какво означава?
„Сунг – ри” в буквален превод от корейски език означава „Победа в боя и живота“. Мисля, че името точно характеризира духа на клуба. От 2017 г. точното наименование на клуба е „Сунг – ри Ботевград“.
Вашият път на състезател и треньор – какво постигнахте, какво научихте, накъде вървите?
Моята спортна кариера започна с Републиканското първенство в Правец през 1991 г. Там претърпях пълно фиаско, загубих още на старта. Вълнението и стресът явно ми бяха дошли в повече. Но още на следващата година станах държавен шампион и така още девет пъти. През годините се състезавах на всички възможни стилове таекуондо, опитах и от кикбокса, а през 1995 година започна кариерата ми на таекуондо състезател в олимпийския стил, която приключи през 2005 година.
За мое съжаление, през тези години нивото на подготовка в България беше на аматьорско ниво, както аз, така и Стоян Вълчев и сестра ми Антоанета трябваше да съвместяваме състезателната дейност с треньорска и се учехме в движение. Естествено нямахме реални шансове за истинска реализация на международната сцена. В този смисъл и поради характера ми и спортната ми амбиция, в мен е останало усещането, че не се реализирахме в пълна степен като състезатели. Но пък направихме каквото можахме, с това, с което разполагахме. Бяхме най – добрите и успешните български състезатели за своето време.
След това, когато прекратих спортната си кариера и продължих само като треньор и ръководител в клуба, вложих целия опит и познания, които бях натрупал през годините, за да създам най – добрата и качествена система на подготовка по таекуондо в България, която даде своя израз в резултатите, които постигнаха състезателите на клуба.
Поради тази причина се случи и привличането на Иван Божилов през 2006 година, който се включи към екипи ни със своите огромни познания по спортна подготовка и психология. С Иван Божилов бяхме заедно близо 12 години и от него научих много, а когато той се оттегли, мястото му зае Димитър Василев, който ни научи на нови неща, най – вече в областта на модерното възстановяване в спорта. Благодарен съм на тези хора, че ми повярваха и бяха до мен през годините и техния принос за клуба е огромен. Такова е разбирането ми – човек трябва да е взискателен, да се стреми да се усъвършенства непрекъснато и най – важното - винаги да преследва най – високите цели. Така са ме учили мен, това се опитвам да предам на своите ученици и състезатели. Може би това е тайната на успеха - да изпипваш детайлите, непрекъснато да се стремиш да се усъвършенстваш, да си упорит и същевременно да бъдеш адаптивен и смел. И малко луд. Преследването на най – високи цели е заложено в ДНК-то на нашия клуб, така възпитаваме нашите ученици – да се стремят да бъдат най – добрите във всяка една сфера от живота.
За себе си имам самочувствието да мисля, че постигнах добри неща като треньор, но същевременно имам още нереализирани цели. Такава например е участието на мой състезател на Олимпийски игри. Надявам се да ми се случи.
За 30 години колко деца минаха през клуба по таекуондо? Как този спорт стана толкова популярен в един традиционо баскетболен град?
Не мога да кажа точна бройка. Вероятно са хиляди, докосналите се до магията на таекуондо в Ботевград. В тази връзка ще Ви споделя няколко неща, с които се гордея изключително много:
1.Няма нито един провалил се или тръгнал по лошия път член на клуба! Нито един! Напротив, смея да твърдя, че помогнахме на всички наши членове да станат по-добри и качествени хора и те станаха такива. Наши кадри станаха пилоти на самолети, учители, полицаи, юристи, треньори, предприемачи, политици, въобще достойни хора.
2. Нито един наш състезател не смени своята клубна принадлежност за тези 30 години! При нас идваха състезатели от други клубове, но нашите оставаха с нас до края.
3. В момента в клуба тренират децата на наши бивши членове. Това е изключителен атестат за нашата и в частност моята работа в този клуб. Тази приемственост доказва, че сме си свършили работата добре.
По-горе изброеното, допълнено от високите спортни резултати, които постигнахме през годините и въобще с цялата ни дейност, е причината наред с баскетбола, хората да възприемат Ботевград и като таекуондо град. И ботевградската школа да стане разпознаваеми на много места по света.
Големите имена и успехи на Сунг-Ри?
„Сунг – ри Ботевград“ е сред водещите клубове в страната, със завоювани множество отборни титли от държавни първенства във всичките възрастови групи. Клубът е многократен носител на отборните титли от турнирите „Купа Орхание”, „Петко Генчев”, „Млади лъвове”, „Купа на Втора българска армия”, „Гладиатор”, „Кюстендилска пролет”, „Купа България”, „Купата на Посланика на Република Корея”, МТ „Нерон“, МТ „Августа“ МТ „Милениум“, МТ „Херея“, МТ „Kупа София“ и др. СК „Сунг – ри Ботевград“ е отборен шампион от Държавните първенства във възрастовите групи мъже и жени, младежи до 21 г., младежи до 17 г., кадети и деца. През 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г. и 2022 г. клубът е държавен отборен шампион при мъжете и младежите, през 2017 г. е държавен отборен шампион при кадетите, през 2013 г., 2015 и 2016 г. е отборен шампион при децата от националния „Коледен турнир”, през 2021 г. е отборен шампион на „Херея оупън“, „Рамус къп“, а през 2022 г. е отборен шампион на „Олимпик оупън“. Мога да кажа, че „златен“ за клуба е периодът между 2005 – 2019 г., наши състезатели спечелиха 3 медала от световни първенства, 12 медала от европейски първенства и десетки медали от международни състезания по целия свят. Състезатели на клуба постигат няколко неща за първи път в историята на българското олимпийско таекуон – до: - Първи медал от международно състезание – сребърният ми медал от Балканско първенство в Бурса, Турция, 1996 г.
- Първа спечелена среща на Световно първенство за мъже и жени – моя милост на СП Едмънтън, Канада, 1999 г.;
- Първи медал от Европейско първенство – Владимир Далаклиев, ЕП кадети Палермо, Италия, 2005 г.
- Първи медал от Европейско първенство за младежи – Владимир Далаклиев, ЕП младежи, Баку, Азербайджан, 2010 г.
- Първа европейска титла – Владимир Далаклиев, ЕП, Атина, Гърция, 2012 г.
- Първи златен медал от международен турнир клас А за мъже и жени – Тихомир Василев, Загреб, Хърватска, 2010 г.
- Първи златен медал от международен ранкинг турнир G1 за мъже и жени – Владимир Далаклиев, Гент, Белгия, 2011 г.
- Исторически първи медал за България от Световно първенство за мъже и жени – Владимир Далаклиев, СП за мъже и жени Муджу, Корея, 2017 г.
- Първи медал от Световно първенство за военни – Владимир Далаклиев, СП за военни, Рио де Жанейро, Бразилия, 2018 г.
- Първи българин с победа на Гранд Шлем турнир – Владимир Далаклиев, Уси, Китай, 2018 г.;
- Първи златен медал от Ранкинг турнир G2 – Владимир Далаклиев, Александрия, Египет 2018 г.
Първи класиран български таекуондист в класацията „Спортист на годината в България“ – Владимир Далаклиев, 2017 г.
Безусловно най – голямата звезда на клуба, а и в България, е Владимир Далаклиев – световен и европейски медалист. Изцяло изграден и развит в клуба, в момента той все още е лицето на България за света на олимпийското таекуондо. Той е печелил титли при мъжете от изключително престижните турнири на откритите първенства на Германия, Австрия, Белгия, Сърбия, Франция, Русия и Хърватска, Египет, ОАЕ;
Други успешни състезатели са Кристиян Златев, бронзов медалист от Световното първенство за кадети през 2017 г. и Балкански шампион за 2016 г.;
Калоян Бинев, медалист от Европейското първенство за младежи до 21 г. през 2015 г., Европейски клубен шампион при младежите 2014 г., шампион от Мултиевропейските игри през 2018 г., медалист от международни турнири;
Тихомир Василев, бронзов медалист от Европейското първенство за студенти през 2008 г., медалист от международни състезания; Васил Дачев, бронзов медалист от Европейското първенство по ITF таекуондо през 1992 г.
Към тях следва да прибавим и многократните медалисти от международни турнири - Пламен Трънски, Стоян Вълчев, Антоанета Трънска, Цветолюб Илиев, Цветомир Иванов, Сокол Соколов, Иван Кардашев, Мартин Атанасов, Цанислав Димов, Симеон Попов, Гергана Петрова, Георги Стоянов, Иван Симеонов, Борислав Богданов, Владимир Николов, Илиян Стайков, Никол Маринова, Валентина Райкова, Християна Христова, Генади Иванов, Стефан Стаменов, Симеон Стайков, Митко Стойнов, Петър Станев, Николай Иванов, Николай Начев и др.
С гордост си припомням, че през 2017 години, нашият клуб беше най – резултантния клуб в страната от всички спортни клубове, занимаващи се с олимпийски дисциплини, без оглед на вида спорт – имахме единствения медал от Световно първенство в индивидуална дисциплина за мъже и жени от олимпийски спорт, медал от европейско първенство за мъже и жени и медал от световно първенство за кадети!
Тайната на успеха или по-скоро цената на успеха
Тайната на успеха на клуба мисля, че разкрих малко по – горе: дългогодишен ежедневен упорит труд, съчетан с много любов към таекуондо, преследване на високи цели, взискателност в работата и непрекъснато усъвършенстване. Но най – вече успешна екипна работа. Всеки един, ангажиран с някакъв вид дейност в клуба е баща на клубните успехи.
Благодарен съм на Стоян Вълчев и Цветомир Иванов, че толкова години са рамо до рамо до мен, на Иван Божилов, на Димитър Василев, че ми предадоха от своя опит, а сега и на „новите колеги“ – Владимир Далаклиев и Цветолюб Илиев, благодарение на които, все още сме еталон за качество в българското таекуондо.
Започнал съществуването си с идеята да развива и популяризира бойното изкуство Таекуондо на територията на Община Ботевград, клубът днес налага стандарти в българското олимпийско Таекуондо и продължава да създава елитни атлети, които носят успехи за страната и Ботевград. Мисля, че това компенсира и надхвърля лишенията и жертвите, които лично аз, а мисля и моите колеги, сме правили през годините.
Таекуондо – спорт и философия. Къде се събират
Съвременното Таекуондо освен система за ръкопашен бой, умение за самозащита, бойно изкуство и спорт е преди всичко начин на живот и философско изживяване. Таекуондо е основано на древния код за идеален гражданин, защитаван от най-първите таекуондисти: родолюбие, синовна почит, чест и почтеност, кураж в битката и справедливост при употребата на сила. Считам, че днешните таекуондисти трябва да се стремят към същите тези идеали.
Съвременната концепция за таекуондо се състои в хармонията на ума и духа, насочени към самоусъвършенстване. „Пътят“ („До“) в таекуондо всъщност е насоката, в която се развива живота на всеки таекуондист. Когато човек е силно отдаден на собственото си развитие, мисли и анализира действията си, тогава реално е способен да достигне пълна зрялост - не само физическа, но духовна и морална.
Подготвяте отбелязване на 30-та годишнина на клуба. С какви събития и с кои участници
Официалното честването на годишнината на клуба ще го направим на 11.12.2022 г. в зала „Арена Ботевград“. През целия ден сме предвидили редица активности за деца и възрастни, като входът е свободен за всички. От 9.00 ч. ще започнат игрите за децата, за които сме предвидили интересни награди, от 14.30 ще се проведе тренировка за ветераните на клуба „Super Stars“, от 16.00 ч. ще проведем конференция на тема „Миналото, настоящето и бъдещето на „Сунг – ри Ботевград“, а гвоздеят на програмата от 18.00 ч., ще бъде шоуто на Националния демонстративен отбор на БФТ, същите тези, които получиха „Златен бутон“ на миналогодишното издание на „България търси талант“, подкрепен от изявите на нашите приятели от Спортен клуб по акробатика „Балкан“, мажоретките на Ботевград, танцов състав „Хоро – Н“.
Използвам предоставената ми възможност да поканя всички бивши и настоящи членове на клуба, всички наши приятели, които бяха с нас през тези 30 години, както и всички любители на таекуондо от Ботевград, заедно с техните семейства, да дойдат на 11 декември в зала „Арена Ботевград“ и заедно да отпразнуваме годишнината на клуба.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари