В Ботевград с празничното шествие започна Националния празник на България. То тръгна от сградата на общинската администрация и се отправи към църквата “Свето Възнесение Господне“. В шествието се включиха представители на местната власт, сред които кметът Иван Гавалюгов, зам.-кметът Борис Борисов, секретарят Стефка Граматикова, председателят на Общински съвет Ботевград - д-р Илин Черняшки, общински съветници, граждани.


В знак на дълбока признателност към всички знайни и незнайни бойци, които се опълчиха на османските поробители и с цената на живота си извоюваха свободата на България преди 145 години, общинското ръководство постави венец на паметниците в двора на черквата, където са погребани осем руски воини, загинали в боя под Маркова чукла при Арабаконак. Загиналите за свободата на България бяха почетени с възпоменателна панихида, отслужена от архиерейския наместник отец Борис.


В центъра на Ботевград се състоя официална церемония по издигане на трибагреника и знамената на Европейския съюз и Община Ботевград. Кметът Иван Гавалюгов поднесе венец на паметника на Апостола.


В чест на празника на свободата на България прозвуча стихотворението, възхваляващо подвига на нашите опълченци - “Опълченците на Шипка“, изпълнено от самодееца Цветан Марков, и патриотичната песен “Кой уши байрака“ в изпълнение на Любомира Вушева.  


Днес се навършват 145 години от Освобождението на България от османско владичество и 145 години от подписването в Сан Стефано /днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул/ на мирния договор между Русия и Турция, сложил край на Руско-турската освободителна война. Документът бил предварителен и подлежал на одобрението от останалите Велики сили.


Според записаното в него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.


Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.


Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).


Държавата се управлява от княз, избран от населението, но с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.


Договорът предвижда да се плаща данък на Високата порта.


За съжаление големите европейски сили, известни като Великите сили, не допускат съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите.


През юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България - разпокъсана.


От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.


Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.


10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.


Честит празник!