На днешната дата се навършват 110 години от гибелта на видния ботевградски поет и общественик Стамен Панчев в Балканската война /1912 – 1913 год./. В негова чест е концертът “Поетът с цигулката“, който ще се състои тази вечер от 18:30 часа в малкия салон на Народно читалище “Христо Ботев“ – Ботевград. В събитието ще участват Смесен градски хор “Стамен Панчев“, пианисти от детската музикална школа към читалището и Общинска библиотека “Иван Вазов“. 


Да припомним: 


Стамен Панчев е в класацията на тачените български поети.


Той е роден в някогашното Орхание на 16 декември 1879 г. Баща му е взел участие в епичните боеве при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е съратник на Васил Левски, бил е заточеник в Диарбекир.


Стамен Панчев учи в кюстендилската педагогическа гимназия. Завършил е педагогика и философия във Висшето училище , след което учителства в Троян, а по-сетне в родния си град, където е бил и директор на гимназията. Оженва се за сестрата на поета Никола Ракитин. След Школата за запасни офицери в Княжево е изпратен в Трийсет и осми Царибродски пехотен полк.... Стамен Панчев е бил рядко срещана интелектуална личност, излъчваща благородство. Като преподавател е имал обичта на гимназистите. Като читалищен деец, основател на туристическо дружество, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър, е отдавал сили и знание за културното издигане на своите съвременници...


След обявяването на Балканската война през 1912 г. Стамен Панчев е мобилизиран като запасен подпоручик в 38-и Царибродски пехотен полк. На 17 март 1913 г. е тежко ранен при Чаталджа и след шест дни умира, стиснал в ръце портрета на своя любим син Павел. В колета, който близките на поета получават от фронта, те намират цялата кореспонденция между него и семейството му и една тетрадка със 73 стихотворения. 


В момента някои от тях са поставени в информационните табла по проект “Хетеротопии“, които се намират на площад “Саранск“.


Да припомним и едно от стихотворенията, посветени на ботевградския поет, написано от пловдивчанката Величка Зердашка, която е сред лауреатите на ученически литературен конкурс “Стамен Панчев“. 


 


В СВОЯ ДОМ


        на Стамен Панчев


Във своя дом завръщат се поетите -


домът им е във нашите сърца


и някак живи дишат във куплетите,


и някак нежна идва любовта.


 


Любов към майчиците - цели в черно,


оплакващи съпрузи, синове,


надяващи се в тъмното, навярно,


да стане чудо! Не крещи сърце!!!


 


Любов към дом, към майка и Родина,


любов към избуялите жита,


че с тежък данък, скръб, и със кръвни́на


се плаща всяка чиста свобода!


 


Любов към детски смях и волна песен,


за да узнаеш, даже и в смъртта -


след тебе крачи твоят род, разнесъл


идеите ти светли по света.


 


Любов!! Любов към родното ни слово,


с което Ти сърца възпламени,


с душа - завинаги, сама готова


Родината във бой да защити.


 


На тая свята обич са те учили,


учителю на будни светове,


и тя живее в песните, неслушали


фалшиви и притворни гласове.


 


А тая песен жива е в забрадките


на майките, погребали момци,


на детски поглед, плуващ в незабравките


и молещ: ” Тате, само се върни!!!”


 


Във своя дом завръщат се поетите!


Дано  за тях да има вечен дом


в душите на децата, а куплетите


да бликат с чиста обич и Поклон!!!