Пенсионерите от Елаците-Мед са благодарни на своя работодател


Благодарност! Това е думата, която най-добре описва какво чувстват пенсионираните служители от Елаците-Мед. Те са благодарни за възможността да работят с професионалисти, за коректността, за социалната ангажираност и подкрепата, която получават, дори след като са се отдали на заслужен трудов отдих. Изтъкват, че Елаците-Мед е работодател, който плаща осигуровки на реалните заплати, че са имали бонуси и всичко необходимо, за да изпълняват задълженията си. 


В навечерието на Деня на миньора седем пенсионирани служители от Елаците-Мед изпратиха благодарствено писмо от името на всички пенсионери до управителя на Геотехмин ООД проф. дтн инж. Цоло Вутов. „Справянето с ежедневните трудности, благодарение на Вашата подкрепа, ни кара да се чувстваме оценени и сигурни. Нека Вашият позитивизъм и добрина никога не стихват и да бъдат пример за човечност за всички!“ – пишат те. 


Традиционно дружеството подкрепя финансово своите бивши работници и служители в третата възраст за Великден, Деня на миньора и Коледа. Целта е да посрещнат спокойни и щастливи празниците. „Благодарим Ви за човечността! Вие сте пример за добродетел!“, пишат още пенсионерите.


Как живеят днес като пенсионери в Етрополе разказват Валентин Василев, Димитър Цолов и Татяна Пенкова, чийто съпруг също е работил в рудника. Те се връщат назад в годините и споделят своите спомени – как са работили, отгледали децата си, както и че някои от тях сега вървят по техните стъпки. 


В рубриката посветена за Деня на миньора ще ви запознаем с всеки един от тях.


 Валентин Тодоров Василев, пенсионер на 50 г.:


Изучих си децата, благодарение на рудника и пак бих започнал работа там


• Г-н Василев, разкажете за трудовия си стаж в Елаците-Мед?


Започнах работа в Геотехмин през 1993 г., после се прехвърлих в трошачното в цех „Корпус за едро трошене“, след това  в цех МГТЛ (Магистрална гумено-транспортна лента). След  25 г. в рудника се пенсионирах и съм млад пенсионер от 4 години. Бил съм само заварчик, бяхме добър екип и момчетата, с които работих, ми липсват.


• Стига ли ви пенсията?


Да, разбира се, стига ми. Не получавам т. нар. таван на пенсията, но за мен е прилична пенсия. Сега съм млад пенсионер. Трябваше да работя още 10 г. Много съм доволен, че се пенсионирах млад. Има време за всичко. Няма друг работодател, който да се грижи за хората и пенсионерите като Елаците-Мед. Няма спор за това. 


• Кой ти е най-хубавият спомен от работата?


Много спомени имам. По принцип аз съм весел човек – имаше майтапи, екипът е страхотен. Не мога да кажа нищо лошо за нито един директор или началник. Каквото съм попитал, ми е отговорено, каквото съм поискал, ми е дадено. Просто нямам проблеми нито с ръководството, нито с колегите. Не се оплаквам от живота. Изучих си децата благодарение на рудника, здрав съм. Аз за 25 г. нямам здравословни проблеми. 


• Какъв работодател е Елаците-Мед?


За редовното плащане няма какво да кажа. За 25 г. никога не е имало закъснение, даже са ги давали и по-рано. Винаги има допълнителни премии, бонуси. 


• Ако сега се върнеш преди 25 г., би започнал работа там на рудника?


Да, защо? Пак бих избрал да работя на рудника – тук в района няма никъде такива условия за работа – храна, превоз, дрехи, редовно заплащане.


• Как оценяваш приноса на рудника за развитието на Етрополе? 


Хората оценяват какво се прави за града. 60-70% от хората работят горе в рудника. Семействата си изхранват оттам. Оценяват го. Чух, че и басейнът в СУ „Хр. Ясенов“ е ремонтиран от Елаците-Мед и благодарение на Клуба на миньора работи. Каквото се прави, все е добре за нас. Ако някой не го оценява, си е лично негов проблем.