Пенсионерите от Елаците-Мед са благодарни на своя работодател


Благодарност! Това е думата, която най-добре описва какво чувстват пенсионираните служители от Елаците-Мед. Те са благодарни за възможността да работят с професионалисти, за коректността, за социалната ангажираност и подкрепата, която получават, дори след като са се отдали на заслужен трудов отдих. Изтъкват, че Елаците-Мед е работодател, който плаща осигуровки на реалните заплати, че са имали бонуси и всичко необходимо, за да изпълняват задълженията си. 


В навечерието на Деня на миньора седем пенсионирани служители от Елаците-Мед изпратиха благодарствено писмо от името на всички пенсионери до управителя на Геотехмин ООД проф. дтн инж. Цоло Вутов. „Справянето с ежедневните трудности, благодарение на Вашата подкрепа, ни кара да се чувстваме оценени и сигурни. Нека Вашият позитивизъм и добрина никога не стихват и да бъдат пример за човечност за всички!“ – пишат те.


Традиционно дружеството подкрепя финансово своите бивши работници и служители в третата възраст за Великден, Деня на миньора и Коледа. Целта е да посрещнат спокойни и щастливи празниците. „Благодарим Ви за човечността! Вие сте пример за добродетел!“, пишат още пенсионерите.


Как живеят днес като пенсионери в Етрополе разказват Валентин Василев, Димитър Цолов и Татяна Пенкова, чийто съпруг също е работил в рудника. Те се връщат назад в годините и споделят своите спомени – как са работили, отгледали децата си, както и че някои от тях сега вървят по техните стъпки. 


В рубриката посветена за Деня на миньора ще ви запознаем с всеки един от тях.


Татяна Петрова Пенкова, 67 г.:


Рудникът помага много на града – със средства и с труд 


• Г-жо Пенкова, Вашият съпруг е бил дългогодишен работник в Елаците-Мед, вече не е сред нас, но неговите колеги го помнят с добро. В навечерието на Деня на миньора какво бихте пожелала на колегите?


На всички бивши и настоящи миньори и семействата им, желая от сърце здраве, късмет и просперитет. С дълбоко уважение и признателност се прекланям към тяхната професия, свързана с трудности и рискове. Дерзайте, момчета! Бъдете горди с това, което правите! Нека етрополци се гордеят със съществуването на рудника, те го заслужават! Поздрав за ръководителите и целия обслужващ персонал на рудник „Елаците“! 


• Как оценявате приноса на Елаците-Мед за развитието на града?


Аз мисля, че рудникът много помага на този град - било то със средства или с труд. За мен той е гордост на нашия град. Рудник „Елаците“ привлича повече работници, градът се заселва с повече хора.


Искам да кажа още нещо. Когато съм имала нужда от нещо - като започнем от г-н Гошо Костов да минем през г-н Николай Рачев и г-н Цоло Вутов, много рядко съм се обръщала към тях за помощ, но винаги съм я получавала. Това малко или много запълва празнотата, която е останала у мен след загубата на съпруга ми. Той работи повече от 40 г. и изцяло даде своя живот на Елаците-Мед. Той беше отговорен човек и се грижеше за 3 деца. Колкото за града, рудникът трябва да продължи да съществува, защото помага на града и работата там е един от основните начини за препитание.


• Някои хора упрекват понякога компанията, че не прави достатъчно за града. Какво е Вашето мнение? 


Смятам, че готовността да помагат на хората е важен фактор. Мисля, че рудникът участва в ремонта на пътищата. Това не е маловажно перо, което, ей, така да го отминем с лека ръка. При наводненията хора от рудника са взели участие за спиране на бедствието. С ръка на сърцето ще кажа, че няма друго предприятие в този град, което да мисли за пенсионерите. 


• В града вероятно няма семейство, което да не е свързано с Елаците.


Почти всяко семейство е свързано с рудника.