Минният сектор носи високи доходи и по-добро качество на живот

Над половината от собствените приходи на общините, в които работят компаниите, идват от концесионни плащания

Добивът на метални руди играе важна роля в икономиката на страната. Секторът се характеризира с висока концентрация, тоест малък брой големи предприятия, в които се реализира значителен дял от дейността в бранша. Над 90% от приходите идват от четири големи минни компании в сектора – „Елаците-Мед” в района на Етрополе и Мирково, „Асарел-Медет” в Панагюрище, „Дънди Прешъс Металс” в Челопеч, „Дънди Прешъс Металс” в Крумовград.

Ролята и приносът на компаниите в добива на метални руди в икономиката на България се отличават по няколко направления.

На първо място мините имат много голям трудов принос на регионално ниво. Големият брой наети във водещите компании и високите възнаграждения правят така, че мините формират значителна част от трудовите доходи в района на своята дейност.

На второ място мините имат огромен принос за бюджетите на общините и местните общности. Правилото 50% от концесионното възнаграждение да остава на местно ниво води до сериозни приходи за общините и съответно повече ресурс за различни политики.

На трето място социалните инвестиции и програми на мините имат трансформиращ ефект и променят качеството на живот. За това могат да се дадат множество примери от всяка една от споменатите общини в района на Средногорието и Етрополе, а вече и в Крумовград.

Трудовият принос

Общият брой на наетите в компаниите в добива на руди на цветни метали е близо 6,4 хил. души. От тях 2/3, или 4,3 хил. души, са наети в четирите големи мини.

Детайлният преглед на персонала в компаниите показва, че огромната част (85-90%) от него идва от района, в който се намира мината. Именно това провокира и големия регионален принос на мините – разположени в сравнително малки общини в района на Средногорието и Етрополе, както и в Крумовград, минните компании поддържат голяма част от работните места в икономиката и формират значителен дял от трудовите доходи на домакинствата. В някои случаи минната компания формира над половината от брутните трудови доходи на местното население.

Разходите за персонал в компаниите в добива на руди на цветни метали са около 270 млн. лева. Над 80% от тези разходи са фокусирани в четирите големи мини в района на Средногорието и Етрополе, както и в Крумовград.

Възнагражденията в добива на метални руди са много високи. Разходите за персонал в мините достигат над 42 хил. лв. на един нает, което е около два пъти над средните нива за предприятията в страната.

Средната брутна месечна заплата в компаниите в добива на метални руди достига над 2600 лв. през 2022 г., което е с 50% над средната работна заплата в страната и с 10% над средните възнаграждения за добивната индустрия като цяло.

Малките общини в района на Средногорието традиционно са в челото по ниво на възнагражденията. Това показва, че мините са сред най-атрактивните компании на пазара на труда, особено за квалифицирани кадри, които искат да се развиват в сферата на индустрията. Различните социални придобивки, както и високият осигурителен доход са допълнителен стимул за работещите.

На практика трудовият принос на мините на регионално ниво е подкрепен и от високите пенсии, който получават пенсиониралите се работници в района.

Брутни възнаграждения в добивната индустрия и икономиката на България (2022 г.)

Източник: Оценка на Института за пазарна икономика на база данни от Националния статистически институт и отчети на компаниите

Приходите за местните общности

Общо приходите от концесионни възнаграждения за добива на метални полезни изкопаеми достигат над 60 млн. лв. през 2022 г. Това са 56% от всички приходи от концесионни договори за добив на подземни богатства в страната.

Въпросните 60 млн. лв. се формират почти изцяло от концесионните плащания на четирите големи мини. По закон половината от концесионните плащания постъпват в бюджетите на общините, което означава, че близо 30 млн. лв. отиват в общинските бюджети в района на Средногорието и Етрополе, както и в Крумовград.

Концесионните плащания към общините отличават мините от други големи данъкоплатци в страната, тъй като дават много голям финансов ефект на местно ниво и са директно обвързани с качеството на живот.

Прегледът на местните бюджети показва огромния принос на мините, който често надвишава 50% от собствените приходи на общините. Само от концесионни възнаграждения мините допринасят за над 80% от собствените приходи на община Челопеч, над 70% от собствените приходи на община Чавдар, над 60% от собствените приходи на община Мирково, около 50% от собствените приходи на Етрополе и Крумовград, както и над 33% от собствените приходи на община Панагюрище.

Съвсем очаквано този дял се влияе и от големината на общината, но видимо е изключително висок във всяка една от изброените общини.

Дял на концесионните възнаграждения от собствените приходи на общините (2022 г.)

Източник: Оценка на Иинститута за пазарна икономика на база данни от бюджетите на общините

Трансформиращият ефект

Регионалният ефект на мините не се изчерпва с директния трудов принос и направените концесионни възнаграждения. Четирите големи мини са и най-големите данъкоплатци в общините по отношение на местните данъци и такси, а към това се прибавят и даренията за общините и различни общински заведения, както и направените инвестиции в социалната сфера.

Този принос има реален трансформиращ ефект, който може най-добре да бъде описан с три примера от Средногорието, обвързани с дейността на всяка една от мините.

Лидерът Челопеч

През последните години Челопеч често влиза в новините, като оглавява различни класации. Общината е малка – едва 1,5 хил. жители, и наличието на голямо предприятие дава огромен ефект както в икономическите, така и в социалните показатели.

Челопеч традиционно оглавява класацията за най-висока средна заплата в страната – последно с 2930 лв. на месец през 2021 г., като през последната година със сигурност е премината и границата от 3 хил. лв. средна месечна заплата.

Челопеч е сред лидерите в страната и по други икономически показатели – например произведена продукция или инвестиции на човек от населението, но по-интересното е, че общината оглавява и някои класации в социалната сфера.

Челопеч е на първо място в България по размер на общинските разходи на човек от населението (близо 9,3 хил. лв. на човек), което е възможно заради големия принос, в т.ч. изплащаното концесионно възнаграждение, на мината в района.

По-интересно е, че Челопеч оглави класацията и за най-висока средна оценка на държавния зрелостен изпит по български език и литература (4,58 през 2023 г.). Това не е случаен резултат, като се има предвид, че един от най-успешните проекти в социалната сфера на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” са инвестициите във функциониращата вече над 25 години Частната профилирана гимназия с чуждоезиково обучение "Челопеч".

Доброто представяне на Челопеч по редица показатели ясно показва как инвестициите в социалната сфера дори само на една компания могат да променят средата и да подобрят качеството на живот.

Мащабът в Етрополе

Ролята на „Елаците-Мед” в района на Етрополе е особено интересен, тъй като това е общината, в която компанията има най-голям принос – като нает персонал, изплатени възнаграждения и плащания към местния бюджет, а в същото време община Етрополе е разположена на север от Стара планина и стои встрани от традиционно схващане за минната индустрия в Средногорието. Докато в рамките на Средногорието се отчитат показателите и ефектите от дейността и на другите добивни компании – в Челопеч и Панагюрище, както и на големия медодобивен завод на границата на Пирдоп и Златица, в района на Етрополе ефектът на „Елаците-Мед” е единствен по своя мащаб и дава много голяма разлика.

Със своите над 2 хил. работници, „Елаците-Мед” е най-големият работодател в района на Средногорието и Етрополе.

По оценки на Института за пазарна икономика около 40% от персонала на „Елаците-Мед” идва от Етрополе, с което компанията допринася за над половината от всички работни места в частния сектор в Етрополе и около половината от брутния трудов доход на всички наети в рамките на общината.

Общо брутният трудов принос на „Елаците-Мед” към персонала, нает от района конкретно на Етрополе, достига близо 28 млн. лв. само през 2022 г.

Наред с големия трудов принос „Елаците-Мед” има и много висок принос за бюджета на община Етрополе. Ако отчетем концесионните плащания, платените местни данъци и такси и направените дарения директно към общината, компанията допринася с 4,9 млн. лв., или 67% от собствените приходи в местния бюджет.

Инвестициите в Панагюрище

Приносът на „Асарел-Медет” в Панагюрище също може да се проследи през промяната на редица показатели за социалната сфера.

Продължителните инвестиции на компанията в сферата на здравеопазването, образованието, туризма, културата и спорта дават своето отражение. През последната година например Панагюрище отбеляза рекорд по реализирани нощувки на територията на общината – за пръв път беше мината границата от 50 хил. нощувки, което е подкрепено от инвестициите на групата „Асарел“ в туристическата инфраструктура. Броят на леглата в местата за настаняване (с 10 и повече легла) в община Панагюрище нараства от под 150 преди десетилетие до близо 450 през 2022 г.

Най-видим обаче е ефектът в здравеопазването. Достъпът до здравни услуги в община Панагюрище чувствително се подобрява през последните години, което безспорно е резултат от инвестициите групата „Асарел“ в МБАЛ „Уни Хоспитал“. За период от под 10 години броят на болничните легла се увеличава от 150 на 340.

Броят на медицинските специалисти и лекарите на практика се утроява – лекарите вече са над 200, като здравеопазването става един от най-динамичните сектори в местната икономика. Панагюрище е устойчиво на второ място в страната по показателя население на един лекар, като стои два пъти по-добре по този показател от средните стойности за страната.Добрият достъп до здравеопазване в Панагюрище е пример, че с нужните инвестиции една сравнително малка община може да се нареди сред лидерите в дадена социална сфера.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Източник: Pixabay

Материалът е свален от в-к ?4 ЧАСА, като го споделяме с читателите