Може - с около 1,2 млрд. инвестиции, дигитализация и умно извличане на медта


Умно и неалчно разработване на находището “Елаците” при Етрополе позволява един рудник да работи близо 60 години и от обогатителния комплекс да излиза меден  концентрат със съдържание на мед, злато и сребро. При това за много години след считания за възможен живот на рудника. Това е философията на една от водещите рудодобивни компании - “Елаците-Мед”, част от групата на “Геотехмин”.


Експлоатацията на находището започва през юни 1982 г. при съдържание на мед над 0,4% в тон руда. Тази година това съдържание е 0,285 на сто, догодина ще падне на 0,265.


Според първата концесия рудникът при Етрополе е трябвало да затвори през 2006 г. След две удължавания концесията е до 2031 г.


В огромната фуния с диаметър 2 км в горната  част и спираловидни пътища (като първокласни шосета) до дъното, което е 600 м по-надолу, се извършват взривни работи. Изземват се скалите и се извозват до първия трошачен корпус със 100 и 130-тонни камиони, а с подземен тунел се транспортират по ленти до открития склад. Оттам пък по 6,5 км тунел под Стара планина рудата се транспортира до обогатителния комплекс в с. Мирково. Този тунел е уникален и единствен на Балканите.


Тази все по-обедняваща на метали мина (тя е втората в света с най-бедни руди) продължава да работи, защото при нея не се е случило изгребване на най-богатите на метали скали и зарязване на находището. Вероятно защото след приватизацията през 1999 г. неин собственик с над 99% дял става маркшайдерът и бивш научен сътрудник в Нипроруда - проф. дтн инж. Цоло Вутов, който сега е управител на “Геотехмин”. Той е "виновникът" минният комплекс да се разработва умно и с перспектива да се извличат метали и от бедните руди. Минните специалисти, които стават собственици, знаят добре, че медта ще става все по-важна, а развитието на технологиите ще позволи да се добива и от бедни руди. А при зеления преход това е още по-важна задача в страните от ЕС.


Изпълнителният директор на  на дружеството инж. Драгомир Драганов казва, че това не би било възможно без инвестиции. Доказват го и числата - 1,3 млрд. лв. са вложенията на групата на “Геотехмин” от приватизацията през 1999 година досега. 


“Елаците-Мед” е разработила проект за удължаване на живота на рудника до 2041 г., когато ще се добиват руди с още по-ниско съдържание на мед. А това означава още по-големи капиталови разходи, за да се преработва повече руда и да се добива същото количество концентрат. 


Проектът е вече в Министерството на енергетиката. Обикновено процедурата отнема 2 години. При одобрение Драганов се надява през 2025 г. да започнат подготвителните дейности, разходите за които се оценяват на 80-90 млн. лв. на година. Проектът предвижда и увеличаване на капацитета на съществуващото хвостохранилище, а не разработване на ново, обяснява шефът на “Елаците-Мед”. 


Това означава още 18 години работа за заетите в минния комплекс и добър стандарт на хората от Етрополе и региона на Средногорието (какви доходи получават работещите в “Елаците-Мед” - виж на 7-а стр).


Вложенията досега са в най-модерната техника за добив - багери, камиони, трошачки, но и в дигитализация, което е позволило производителността да се увеличи с 18%.


Ивайло Николов, директор на Рудодобивен комплекс, обяснява, че медта е критичен елемент, изчерпаем ресурс, което ги задължава да продължат да добиват. Към момента добивът е над 16 млн. куб. м на година минна маса, от които рудата е над 16 млн т. Дигитализацията е увеличила многократно живота на рудника. От диспечерския център на рудника има връзка и с багерите, и с камионите. Екипите в самия рудник чрез таблети имат цялата информация, която може да им потрябва. А специалистите разполагат с нея в приложение на телефоните си. Така се знае кой камион къде се намира, избягват се опашки и се постига по-добра организация. 


Преработваме все по-бедни руди, но успяваме да запазим количеството на произведения концентрат, който е с 22% съдържание на мед, той е нашият краен продукт, казва Стоил Димитров, генерален директор “Производство”.


Работи се на три смени 24 часа в денонощието и се спира само при много гъста мъгла и силен снеговалеж. Дори през нощта добивът е по-голям. Това е заради дигитализацията и възможността да се наблюдават процесите дистанционно.


От тези 16 млн. куб. м добити скали, 10 млн. т са откривка. Заедно с хвостохранилището те са бъдещи източници за добив на метали, когато технологиите го позволят. Част от материала от насипищата сега се използва при строителството на пътища и жп линии.


 


Марияна Бойкова


В. „24 часа“