ПОЧИНА ПЕЙО МИРЧЕВ ПЕЕВ 

По-малко от месец преди рождената му дата, 16 декември, на 94 години почина Пейо Мирчев Пеев!

– Училищен и просветен деятел.

– Читалищен деятел и деятел на културата.

– Църковен деятел.

– Сторонник за възраждане и опазване на народните обичаи в селото.

– Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.

„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. 

Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. 

И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това казваше приживе Пейо Пеев.

Поклон пред светлата ну памет!

 

Кой е Пейо Пеев?

 

Пейо Мирчев Пеев е роден в с. Лопян на 16 декември през далечната 1929 година в многодетно семейство на Мирчо Пеев.

Начален учител.

От завършване на казармата през 1952 година до пенсионирането му е бил последователно учител и директор на ОУ „Христо Ботев” в с. Лопян. Ръководил е ученически хор, смесен народен хор в Лопян и в Джурово.

– Училищен и просветен деятел.

– Читалищен деятел и деятел на културата.

– Църковен деятел.

– Сторонник за възраждане и опазване на народните обичаи в селото.

– Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.

През дългогодишната му практика на учител и директор на училището в Лопян, и най-вече като ръководител на смесен народен хор от над 70 човека е награждаван с множество държавни и обществени отличия и почетни звания:

– На всички фестивали на народното творчество от онези години в Копривщица са се завръщали със златни медали.

– През 1962 година, тогавашният училищен хор е представител на ученическата самодейност на Софийски окръг.

– През 1965 година е носител на Народен орден на труда – златен.

– Медал по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство.

– Медал за заслуги към Гражданската отбрана – като старши лейтенант от армията е водил курс в някогашната Ботевградска околия по Гражданска отбрана.

– Плакет от ОбС на БСП за принос в развитието на село Лопян. По повод 80-та годишнина от създаването на партията.

– През 2009 година е получил плакет „Добродетел” и грамота от Държавната фондация „Благодеятел”.

– Почетен член е на читалището в Лопян.

– Почетен гражданин на Етрополска община.

 

Не са малко жалоните, които са останали по пътя му като учител, негови някогашни ученици впоследствие са се издигнали до престижни професии и ръководни постове.

„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това казва Пеев.

Сбогом,  УЧИТЕЛЮ, поклин пред това, което сътвори и остави след себе си за родното си село!

Ще бъде вечна паметта за теб в сърцата на хората.

 Погребението ще бъде на 21 ноември т.г., вторник, в с. Лопян.

 Поклонението пред тленните му останки ще бъде от 11:00 и опелото от 12:00 часа в Читалището на с- Лопян.

В 10:30 часа ще тръгне автобус от автогарата в Етрополе за Лопян в 10:30 часа.