ПОЧИНА ПЕЙО МИРЧЕВ ПЕЕВ 


По-малко от месец преди рождената му дата, 16 декември, на 94 години почина Пейо Мирчев Пеев!


– Училищен и просветен деятел.


– Читалищен деятел и деятел на културата.


– Църковен деятел.


– Сторонник за възраждане и опазване на народните обичаи в селото.


– Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.


„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. 


Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. 


И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това казваше приживе Пейо Пеев.


Поклон пред светлата ну памет!


 


Кой е Пейо Пеев?


 


Пейо Мирчев Пеев е роден в с. Лопян на 16 декември през далечната 1929 година в многодетно семейство на Мирчо Пеев.


Начален учител.


От завършване на казармата през 1952 година до пенсионирането му е бил последователно учител и директор на ОУ „Христо Ботев” в с. Лопян. Ръководил е ученически хор, смесен народен хор в Лопян и в Джурово.


– Училищен и просветен деятел.


– Читалищен деятел и деятел на културата.


– Църковен деятел.


– Сторонник за възраждане и опазване на народните обичаи в селото.


– Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.


През дългогодишната му практика на учител и директор на училището в Лопян, и най-вече като ръководител на смесен народен хор от над 70 човека е награждаван с множество държавни и обществени отличия и почетни звания:


– На всички фестивали на народното творчество от онези години в Копривщица са се завръщали със златни медали.


– През 1962 година, тогавашният училищен хор е представител на ученическата самодейност на Софийски окръг.


– През 1965 година е носител на Народен орден на труда – златен.


– Медал по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство.


– Медал за заслуги към Гражданската отбрана – като старши лейтенант от армията е водил курс в някогашната Ботевградска околия по Гражданска отбрана.


– Плакет от ОбС на БСП за принос в развитието на село Лопян. По повод 80-та годишнина от създаването на партията.


– През 2009 година е получил плакет „Добродетел” и грамота от Държавната фондация „Благодеятел”.


– Почетен член е на читалището в Лопян.


– Почетен гражданин на Етрополска община.


 


Не са малко жалоните, които са останали по пътя му като учител, негови някогашни ученици впоследствие са се издигнали до престижни професии и ръководни постове.


„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това казва Пеев.


Сбогом,  УЧИТЕЛЮ, поклин пред това, което сътвори и остави след себе си за родното си село!


Ще бъде вечна паметта за теб в сърцата на хората.


 Погребението ще бъде на 21 ноември т.г., вторник, в с. Лопян.


 Поклонението пред тленните му останки ще бъде от 11:00 и опелото от 12:00 часа в Читалището на с- Лопян.


В 10:30 часа ще тръгне автобус от автогарата в Етрополе за Лопян в 10:30 часа.