Спортната история на Етрополе в книгата „Големият спорт в малкия град“

Всеки, който желае, може да получи книгата напълно безплатно от Община Етрополе

- В следващите минути по БНР, Радио „София“ ще говорим за „Големият спорт в малкия град“. Всъщност така се казва книгата, която официално беше представена пред обществеността на специално събитие в Етрополе. Наши събеседници в следващите минути са Даниела Николова – автор на книгата, и инж. Владимир Александров – кмет на Община Етрополе. Добре дошли в студиото ни, радваме се да сте наши гости. 

- Даниела Николова: Добър ден. Благодарим за поканата.

- Владимир Александров: Добре заварили.

- Г-жо Николова, ще започна с вас. Вашият баща е световният шампион от Мексико Сити 1978 година, Стояна Николов. Той има редица медали, дори има поставен рекорд, но за това ще поговорим след минути. Неговата личност, успехите му ли ви запалиха към спорта и историята на спорта, за да се стигне до написването на тази книга? 

- Даниела Николова: Разбира се. Но и това поколение на 70-те години, в което аз израснах, бяхме в спортната зала. Детството ни премина в спортната сала, дишахме шампионския въздух, крещяхме заедно с големите по време на състезания и това ни зареди с този дух, който остава за цял живот. Разбира се, не само личността на моя баща беше водеща за решението да напиша тази книга, но и другите изявени спортисти, които са в етрополската школа. В Етрополе през 70-те и 80-те години на миналия век израснаха няколко поколения борци от световна класа. Ние имаме два шампиона, два световни шампиона, три европейски шампиона и 23 сребърни и бронзови отличия от световни и европейски първенства. Това за един 10-хиляден град като Етрополе е уникален рекорд. 

- Т.е. излиза, че борбата е най-силният спорт в Етрополе?

- Даниела Николова: Борбата беше най-силният спорт в гр. Етрополе, и то в годините, когато борбата в България беше изключително развита, конкуренцията беше жестока, имаше десетки хиляди борци. 

- Ако говорим за самото начало, тогава, когато се е зародила идеята ви за написването на тази книга, и до момента, в който тя е реализирана и вече е в печат, какъв срок мина? Какъв период? 

- Даниела Николова: Може би това започна някъде преди около десетина години. С порастването, със зрелостта, човек започва да преосмисля спомените от детството. Сетивата на детството и на зрелостта са толкова различни за едно и също преживяване. Така че аз бях натрупала достатъчно впечатления и може би това, което ме подтикна към написването на тази книга, е, че в Етрополе тези шампиони вече бяха забравени. Нямаше нито едно място в града, където можеш да видиш тяхна снимка, да прочетеш нещо за тях. И някак си в мен нарастваше един тъжен гняв как ние не можем да помним великите си личности. И за щастие, съдбата ме срещна преди година и половина с един млад мъж – инж. Владимир Александров, който тогава още не беше кмет на Етрополе. Пихме по едно кафе, обединихме се около каузата да направим тази книга и всъщност той е виновникът, който даде импулса, за да завършим този проект. 

- Тогава следващият ми въпрос е именно към инж. Александров. Всъщност два въпроса се зародиха сега, но първият: всяка община, разбира се, има желанието и трябва да популяризира и да подпомага и културата, и спорта в града. Това ли е водещото при вас – да подадете ръка за написването на тази книга? 

- Владимир Александров: Разбира се, това е водещото. Тази книгата е  проект отпреди две години. Тогава бях далече от намеренията да излизам кандидат за кмет, а сега вече имам правото да говоря като управляващ града. Водещото беше точно каузата за една отминала епоха, която всички ние сме забравили. Много са постиженията, които са направени в спорта в Етрополе, не само в борбата. Те са и във волейбола, в атлетиката имаме. Аз силно се надявам да се развием и в други спортове. Но тогава, когато си бил сила в един спорт, и до ден днешен няма нещо, което ти да видиш и по някакъв начин да го предадеш на идните поколения, те да помнят и да знаят, че в нашия град е имало хора, които са държали пет категории на национално ниво. Пет категории – по борба, пак казвам, от 70-те години. За един 10-хиляден град това е нещо велико. 

- Обаче ето какво сега научихме – че имената на тези личности, на тези звезди на спортния подиум са забравени и никъде в града няма място, на което да се срещнат и да бъдат като напомняне за по-младите. 

- Владимир Александров: Има много проекти, за които аз съм радетел и ги посрещам, и искам да го развия. Именно това благодаря на съдбата, че ме запозна с г-жа Даниела Николова и тази книга вече е факт. На самото събитие на книгата присъстваха личности като Нешка Ровела – паметта на спорта, смея да твърдя, в нашата държава; Любо Ганев – председател на Волейболната асоциация; г-н Христо Стоичков имаше поканата, към момента имаше ангажименти и не можа да присъства на събитието, но имаше поздравителен адрес от него; един олимпийски шампион – единствената жена олимпийски шампион по плуване в лицето на г-жа Таня Богомилова. Заедно гледахме това събитие и знам какъв е отзвукът по техните думи. Има един момент във филмчето, в който се появяват олимпийските ни шампиони от Сеул. Това е олимпиадата, с която България трябва да се гордее в цялата си история като държава. Атмосферата беше неописуема. Книгата е достъпна, много лесна за четене и буквално в нея има страшно много имена, известни от близкото минало. Всички ваши слушатели – едно послание към тях, ако има как да се снабдите с тая книга, намерете я. Това нещо трябва да го прави всеки един кмет – да е послание на спорта, на културата, на образованието. Именно това са и моите цели като градоначалник на Етрополе. 

- Имам и още въпроси към вас, но отново към г-жа Николова. Откъде черпехте информация? Архиви в общината или от лични разговори със спортисти? 

- Даниела Николова: Аз израснах сред тези хора. Ние сме лични приятели и до ден днешен и аз знаех за техните постижения. Разбира се, трябваше да направя справки за статистика и за медали по години. Също така искам да кажа, че в тази книга сме включили и шестимата треньори, които минаха през борбата в Етрополе, защото за треньорите обикновено не се пише. За шампионите, особено за големите майстори, се пише и се знае много. Но неимоверните усилия на треньора, който стои зад тези постижения, остават на заден план. Така че в книгата са включени и очерците за тези наши треньори. А някои от тях са треньори, които са били старши треньори на националните отбори, на мъжкия и на младежкия отбори.

- Предполагам и Иван Минкин също е в тази група. 

- Даниела Николова: Иван Минкин е първият треньор на моя баща от Златица. Той е една космополитна личност, много добре известна в среди. Споменат е, разбира се. Няма как да мине без Иван Минкин.

- Всъщност какво се случва с тези спортни звезди, когато слязат от спортния подиум и от активна спортна кариера? Как живеят в днешно време те? 

- Даниела Николова: Живеят, както всеки един редови пенсионер в България – едва оцеляват с мизерните си пенсии. За съжаление, България може би е единствената държава в света, в която световните и европейските шампиони не получават никаква помощ от държавата. Аз знам, че тази тема е много болезнена за тези хора. Това са едни смачкани величия на България. И това не са само спортистите. Това са актьори, писатели, певци, изобщо изявените елените личности. Иначе какво друго да кажа по темата как живеят след приключване на активната спортна дейност – започват да пишат живота си като на бял лист. Хората не си дават сметка каква драма преживява един спортист, след като се откаже от активния спорт. Започват отначало. Докато си на върха и печелиш медали, всеки те тупа по рамото. В момента, в който слезеш от игрището, от тепиха, ставаш никой и трябва да се справяш с живота.

- Инж. Александров, как се отнася Община Етрополе към тези хора? Имате ли програми за подпомагане или по друг начин? Знам, че в повечето общини в България средствата никога не достигат за всичко. 

- Владимир Александров: Смея да твърдя, че в Етрополе винаги е инвестирало в спорта и всички кметове досега са съдействали и са финансирали спорта. Но аз мога да говоря в рамката, в която съм аз вече близо 10-11 месеца. Именно тази книга, нейното представяне се промени от първоначалния план и в нас възникна предложението да стане филм, тези хора да бъдат поканени. За последните 10 години това е най-голямото културно-спортно събитие в нашия град, най-малкото защото споменах доста известни личности, които дойдоха и изпълняха големия салон на нашето читалище. Няма някаква политика, с която кметовете да помагат на спорта. Това си го прави лично в програмата всеки един кмет. Аз лично съм си поставил няколко цели и в момента даже имаме едни от шампионите ни, заслужилите майстори на спорта, които са в тежко здравословно състояние. Разбира се, има комисии, могат да се отпускат средства. Всяка община в бюджета си залага различен критерий, но това са суми, които се отпускат еднократно. Може би най-голямата финансова рамка е до 5000 лева, което за някои хора е крайно недостатъчно. Много са лостовете, с които може да им се помага, и да се чувстват съпричастни за това, че те са съществуващи и са дали за нашия град. Интересно беше, в понеделник сутринта Нешка Робева ми се обади с отзвук от събитието и ми каза: „Влади, едно нещо беше отличително, а именно – че споменахте заслужили майстори на спорта. Тези титли ни бяха отнети“. И аз сега не знам, ако трябва да изреждам колко заслужили майстори на спорта има в нашата държава, най-вероятно те са много. Към днешна дата Община Етрополе инвестира над 1 милион лева за развитието на спорта в нашия град, което изобщо не са малко средства на глава от населението. Разбира се, това са към различните спортове. И тъй като казвам в нашия град, не е само борбата, но това е нещото, с което най-много се гордеем, или поне аз като кмет на града сега, с постиженията. Някои данни и аз самият не знай, но смея да твърдя, че към днешна дата във волейбола са ангажирани над 180 деца в 13 възрастови групи. Има 4 деца, които тази година сме направили трансфери в „Левски“, в ЦСКА, в „Славия“. Близо толкова са и в школата на г-н Христо Стоичков и Професионален футболен клуб „Етрополе“, който към днешна дата аз лично при приемствеността ми с предходния кмет не можах да запазя името „Чавдар Етрополе“ поради една или друга причина, която не искам да коментирам, но запазих хората, инициаторите и играем в момента в Първенството на България. Има волейбол, който също Боби Витков – един човек, който с минимални средства успява да прослави нашите деца и да завоюва и международни титли по таекуондо. Лично за мен това, което съм си поставил за цел, е на територията на нашата община има едно уникално училище, което се казва „Христо Ясенов“ – най-голямото училище в София-област. То е създадено по времето на комунизма имено с тази цел. Там е имало олимпийски надежди, които са се подготвяли, включително с раздел „Борба“, както и с плуване, което пък никога не е съществувало. И като партньор в тази сфера с плуването имам човек в лицето на Таня Богомилова. С нейна подкрепа успяхме да пуснем да се отремонтира по проблема „Българските добродетели“ на групата ГЕОТЕХМИН нашия физкултурен салон, който е уникален не за Етрополе, аз буквално знам всички столични басейни в какво състояние са. И пак казвам, това е училищен басейн с уникална база. Имаме талантливи деца и именно това е нещо, което аз искам да помогна да се доразвие и защо не да взимаме деца и от други общини да живеят и да се развиват в спорта. 

- Виждам, че имате различни дейности и наистина се опитвате да приобщавате децата към спорт и култура. Само преди няколко дни – 4 и 5 октомври, виждам, се е провел XI Национален туристически събор „Златна есен – Етрополе 2024“, ученици от 1. до 12. клас. Имат ли интерес, участват ли в тези събори? 

- Владимир Александров: Разбира се, участват. В този събор имаше участие от няколко града в България. Аз ще допълня – само преди броени дни, преди два-три дни пък посрещнахме Национален шахматен клуб „Асеновци“ от Велико Търново. Там направихме едно обучение и разяснихме на децата какво е това шахмат. Благодаря на Деян Нинов, на многократния ни национален шампион по шахмат – с него организирахме това събитие. Получихме най-голямата масовост на шахматно събитие на националния ниво. Бихме тригодишните рекорди. 

- Г-жо Николова, отново към вас. Един съвет, който сте получили, който ви е останал в съзнанието и споделяте и вие открито и с желание, от вашия баща Стоян Николов, ако сега можете да го предадете?

- Даниела Николова: Той не беше много приказлив. Общо взето не беше по празните приказки. Малко говореше, но думата му тежеше. Уроците, които съм научила от него, са безкрайни. Няма как да ги изразя в една дума или в едно изречение. Единственото, което мога да кажа, е „Давай смело напред!“. Това са борците. 

- Това, което казахте, също важи като съвет – по-малко говорене и си държите на думата, също е съвет. Думи към инж. Александров, защото в началото на разговора си говорехме, че в момента продължава гласуването в класацията „Кмет на годината“ и вие се справяте доста добре, както казахте в момента. На кое място сте и в кой раздел?

- Владимир Александров: Тъй като категориите на „Kmet.BG“ са няколко и се поразбиха гласовете, но доскоро водихме в категорията „Кмет на годината“, а сега водим за „Кмет на гражданите“ за малка община. Хората, които подкрепят идеите и проектите, които имам, могат да се възползват и да гласуват до 14-ти октомври. Но тъй като не това е най-важното за мен лично, аз казах, че който иска да намери книгата, да я намери. Сега се поправям към вашите слушатели – който иска да намери книгата, да се обърне към Община Етрополе, тя ще му бъде предоставена безплатно. Хората, които искат, или читателите, които са запалени и искат да научат какво точно се е случило в Етрополе, а някои от тях пък са били съмишленици и познават цялата тази история близко до тях, нека да ни се обадят – имаме сайт, има телефони, така че към днешна дата ще им бъдат предоставена такава възможност, да могат да се докоснат до четивото.

- Много ви благодаря за това гостуване и за информацията, която ни споделихте. Гости ни бяха инж. Владимир Александров – кмет на Община Етрополе, и Даниела Николова – автор на книгата, за която говорихме в последните минути, „Големият спорт в малкия град“.