Вече чухме, че Бойко Борисов дванадесет години ни е спасявал, както никой по света, Делян Пеевски може да каже от пет до десет изречения, без да започне да се поти като Марко Кралевич, а долната устна на Костадин Костадинов е все по-мъжествено издадена напред, сущий Мусолини. Като им слушам приказките пред техни симпатизанти, се сещам за четиристишието на Иван Методиев:

Затова излизам от злободневното и към историята. Годината е 2001-ва и на Световното първенство по петобой в Милфилд, Великобритания, състезаващият се за България Цанко Хантов печели бронзов медал. Това е единственият медал в индивидуално Световно първенство за мъже, който българските петобойци са спечелили досега.

Нашето момче се бори здраво и, въпреки че от един момент дори англичанинът, коментиращ състезанието, произнася правилно името му, преди финалната дисциплина – бягане, третото място още не му е сигурно. Особено напористи са латвийците, които в един момент на езика на жеста и малката пластика показват на Цанко и треньора му, че за нас медал няма да има. Треньори на Цанко Хантов са Йордан Гълъбов, Васко Стоянов и Димитър Терзиев. Няма да кажа кой точно е бил с него във Великобритания. По-късно ще обясня защо.

Преди финалната дисциплина – бягане, Цанко Хантов ще защитава бронза най-вече от латвийците и унгарците. Всеки от тях е готов да помогне на сънародник, само и само да не вземе нашият петобоец медал. А той е сам. Но по средата на втората обиколка някой го плеска по гърба и му казва: "Follow me!". Човекът, който прави това, е Себастиен Делен, французин, световен шампион по петобой.

„Той изоставаше с една обиколка от мен, познавах го като двукратен световен шампион, като първата му титла беше от Световното в София през 97-ма. Беше мой кумир. И тогава просто ме настигна и ми поведе темпото – спомня си Цанко. – Знаеш колко е важно това в бягането!“

Нищо такова не знам, но щом той ми го казва, му вярвам. И така нашият човек печели бронза. При награждаването треньорът на Цанко Хантов отишъл при латвийците и също на езика на жеста и малката пластика показал какво мисли за тях. Това е причината да не му споменавам името, защото каквато се е разчевръстила прокуратурата, току-виж намерила в поведението на треньора някакво престъпление, за което няма давност.

Когато вечерта българската група се събрала, за да отпразнува медала, при Цанко Хантов дошъл братът на Себастиен Делен и му казал, че Себастиен иска да говори с него.

"И без това смятах да отида, за да му благодаря, така че веднага тръгнах. Започнах с това, че никога няма да забравя помощта му, но той ме прекъсна с думите: Ние с теб сме братя". Говорехме на английски." А след това Цанко чул най-странния български, но разбрал думите: "Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство…"

Французинът, роден в земите, където преди векове се заселили катари, албигойци и богомили, се молел на български.

Цанко Хантов вече не живее в България, но всяка година идва тук със семейството си. И винаги има ли избори у нас - гласува, разпитва приятели, уточнява впечатления и решава. Не знам дали казва редовно „Отче наш“, но дори при голямото разстояние - усещам присъствието му като задаване на добро темпо, при което можем да спечелим.