Найден Надков е сред младите българи, които избират да продължат образованието си в чужбина. Преди две години той поема този път, вярвайки в своите възможности и преследвайки целта си – да стане програмист. Те го отвеждат в университета в Бад Хонеф – Германия. 


С основание може да се каже, че 20-годишният мъж е добър пример за ромската общност, от която произхожда. По думите му заслугата за това е на неговите родители, които го възпитават да бъде отговорен, добросъвестен и да се стреми към знания. Защото образованието е най-голямата богатство, което си струва усилията, то ще ти даде възможност да израснеш като личност, да се справяш с трудностите в живота и да постигаш мечтите си, не спират да му повтарят те. 


Баща му има строителна фирма и работи по обекти в цяла България, майка му е консултант-продавач. Има по-малка сестра.


Найден завършва 7-ми клас в ОУ “Св. св. Кирил и Методий“ – Ботевград. Заляга над уроците здраво. Набляга и на чуждоезиковото обучение. Докато е ученик в основното училище,  родителите му го записват в Езиков център “Марконис“, където успешно полага изпитите по английски език и получава съответните сертификати.  


Желанието му да изучава интензивно чyжди езици го отвежда в езиковата гимназия в Правец, където е приет в паралелка с профил “Чужди езици“ – немски език, а английски изучава като втори език. 


“Никога не съм се чувствал пряко дискриминиран в училище, възможно е да е имало някакво съмнение или недоверие, заради етническата ми принадлежност, но аз не съм давал повод за негативни нагласи, защото бях прилежен и дисциплиниран ученик, поне така мисля“, сподели Найден.


Още преди да завърши средното си образование, той проучва какви са възможностите да учи желаната специалност в чужбина. От трите предложения, които получава, без колебание избира Международния университет в Бад Хонеф, Германя, където вече втора година изучава компютърни науки. 


Какво е отнoшението към него и как се чувства там, в отговор на въпроса Найден сподели: “В университета учат млади хора от различни краища на света. Отношението към всички е еднакво, няма прояви на дискриминация. Никой не робува на стереотипи и предразсъдъци. Средата е изключително спокойна и толерантна. Между колегите съществува разбирателство, общуваме помежду си с уважение и си помагаме. Затова се чувствам удовлетворен, че съм направил правилния избор по отношение на висше учебно заведение“.“


Найден сподели още, че и малкото свободно време, с което разполага, използва за учене. “Стремя се да бъда едни гърди напред, преди другите. Затова използвам свободното си време ползотворно. Почивам по време на празници и през ваканциите. Тогава задължително се прибирам в Ботевград, за да бъда с близките си. Привързани сме един към друг, те много ми липсват“, добави той.


Попитахме го дали възнамерява да се върне и работи в България, след като завърши висшето си образование. „Има още доста време дотогава. Иска ми се да остана да роботя в Германия. Моите наблюдения са, че при постъпване на работа тук няма отрицателно отношение към ромите за разлика от България. Смятам, че работодателите у нас са предубени към ромите, дори те да са образовани, знаещи, можещи. Затова си мисля, че има вероятност да се сблъскам с несправедливо отношение и трудности при започване на работа в България. Именно това е голяма част от проблема с интеграцията на ромите в нашата страна. Възприемат ни като етнос, а не като отделни личности. Така се подкопават усилията на всички, които искат да се образоват, да се интегрират и да постигат успехи.


Наистина не знам как трябва да се постигне интеграция на ромите, за която толкова много се говори. Cпоред мен всичко е въпрос на възпитание, желание и създаване на условия за равноправно интегриране. Мога да дам пример единствено и само със себе си и ролята на моите родители, които ме възпитаха с обич, обградиха ме с грижи, осигуриха ми спокойна среда, за да мога да уча, показаха ми правилния път. По същия начин се отнасят и към сестричката ми. Възрастовата разлика между мен и нея е голяма. Тя е първокласничка, учи в основното училище в Правец. Записана е там, за да бъде сред български деца. Иначе попадаше в района на ОУ „Васил Левски“, където паралелките са изцяло ромски, което си е разделение на децата и е обезпокоително за качеството на образованието.


Искам сестра ми да върви по моя път, да се образова. Обещал съм пред родителите ни и пред нея, че, когато му дойде времето и тя бъде приета да учи висше образование, изцяло ще поема нейната издръжка. Ще направя всичко възможно да спазя обещанието си.“, категоричен е Найден.