За двадесета поредна година Община Ботевград и библиотека „Иван Вазов” – Ботевград се включват в националната кампания „Маратон на четенето“ в периода от 2 април – Международен ден на детската книга, до 23 април – Световен ден на книгата и авторското право.
Официалното откриване на „Маратон на четенето 2025“ се състоя на 10 април /четвъртък/ в зала Ботевград. По покана на библиотеката гостува известната и обичана българска писателката Мария Лалева с новия си роман „Пътища от огън”.
“С това събитие нашата библиотека поставя началото на едно вдъхновяващо пътешествие през страниците на книгите, защото вярваме, че четеното е не просто навик, а магия, която ни свързва и обогатява“, каза главен библиотекар Людмила Чудомирова и предостави думата на кмета Иван Гавалюгов, който откри “Маратон на четенето 2025“. Той поздрави Общинската читалищна библиотека за това, че "продължава по един изключително полезен и атрактивен начин да организира и провежда традиционната национална инициатива".
Иван Гавалюгов се обърна към Мария Лалева, заявявайки, че за него е чест и удоволствие да приветства един от най-четените български писатели. Той благодари и на присъстващите, че са уважили събитието.
“Напредъкът на технологиите и дигитализацията завладяват нашето ежедневие и най-вече подрастващите, които са обсебени от електронните устройства и намират все по-малко време и мотивация да четат книги. Надявам се, че с едно такова събитие, което не остава изолирано във всичките ни усилия, да ги мотивираме да четат, да получават информация и респективно по един адекватен и доказан начин да развиват своето мислене и своето въображение, да обогатяват своите знания, култура и език“, каза още кметът Гавалюгов и даде начало на "Маратон на четенето 2025".
Сред присъстващите в залата бе и Илиян Андонов, управител на издателство “Книгомания“, което, както каза Людмила Чудомирова, “години наред поднася на читателите стойностни и вдъхновяващи заглавия".
“Всяка една такава среща е празник за всички, защото четенето е това, без което не можем. Всеки от нас, в личен или в обществен план, това, което го постига, го постига благодарение на знанието, което натрупва. И четенето, ако не единственото, то е основният инструмент, чрез който ние трупаме и обогатяваме себе си“, каза Илиян Андонов в обръщението си към аудиторията.
За Мария Лалева той заяви следното: “Ние работим с изключително много талантливи писатели и известни личности, издали сме много биографии, имаме наблюдение върху целия книжен пазар. Мария Лалева, наистина, колкото и нескромно да звучи, е най-продаваният съвременен автор. И това е така, защото тя пише със сърцето си.“.
Авторката на “Живот в скалите“, “Пасиансът на Архангелите“, “Пътища от огън“ благодари на всички, отделели от времето и вниманието си да присъстват на срещата с нея.
За най-новия си роман тя сподели: “Пътища от огън“ е писан преди “Живот в скалите“, като конструкция и история, но някак си не ми се получаваше през годините да го довърша. Не се получаваше до момента, до който не се появи фигурата на отшелника. Отшелникът, както Юстина в “Пасиансът на Архангелите“, както баба Настасия в “Живот в скалите“, беше тази фигура, тази енергия, която превеждаше на човешки език това, което ни казва небето, това, което ни казва интуицията, това, което вярвам, че ние самите сме родени, вътре в себе си, с това познание за Бог, за любов, за истина и за свобода. Тези думи за мен са абсолютни синоними. И винаги, когато съм произнасяла думата Бог в книгите ми, установявах, че в първия миг се страхувам от начина, по който ще реагира читателят, а след това реших, че този страх е абсолютно излишен, защото той е част от егото. В мига, в който се появи отшелникът, той беше хоросанът, който скрепи тухлите и камъните на целия този роман, и той доби формата на къща, той доби формата на дом.“.
Ето какво каза още пред публиката в Ботевград Мария Лалева /акценти/:
Пътища от огън са онези пътища, по които вървим, за да стъпим не само върху жаравата, а да минем през огъня, за да изгорим всичко, което ни прави по-малки от това, което сме ние, като замисъл.
“Пътища от огън“ се получи една много странна и много мъжка книга, с много мъжки образи в нея. Това е книга за войната, без да е книга за войната. Войната я има, но тя е само фон. Тя е нещо, което избухва в началото на книгата, както избухва един пожар. И аз започнах да следвам този огън, който изпепели съдбите на много от героите, пламна пред краката им, те трябваше или да го прескочат, или да минат през него, или да го заобиколят. Огънят беше изключително мъдър да ме поведе към собственото си лице.
Романът започва и завършва с едно и също изречение: “Жените пееха на хляба“. Аз не мога да си представя по-красив миг на мир, на любов, на близост и на дом от това жената да пее на хляба и всичко, което носи в сърцето си, да вложи в храната, с която ще нахрани децата, любимия си и с която ще създаде атмосфера и уют вкъщи.
Точно в края на книгата жените пак пеят на хляба, съвсем други жени, на друга точка от земното кълбо. Но това всъщност е крайната дефиниция в мен, в моята глава или най-вече в моето сърце, за това какво означава обичта, не просто любовта, а обичта. И този огън, който избухна в началото, аз като започнах да го следвам, не знаех ще се прибере ли накрая в огнището. И той се прибра. За да стопли абсолютно цялата атмосфера.
Бях си обещала за тази книга, че няма да се бъркам на героите. Истината е, че те не ти принадлежат, те са като децата, даваш им очи, коса, физиономия, история някаква, но в един момент те започват да не те слушат. Те започват да вървят в друга посока и ако искаш да си честен към историята, не трябва да слушаш себе си, а трябва да слушаш героя.
Истината е, че темата за бежанците е засегната дотолкова, доколкото да покаже колко осакатяваща може бъде за човешката същност войната. До каква степен ние сме свикнали да живеем с клишета, до каква степен живеем и мислим в опорки, до каква степен ние си позволяваме дори лукса да осъждаме цели народи на смърт, за това че ние напоследък започнахме да имаме двоен аршин и да мерим смъртта, нещо което моята същност все още не може да осъзнае, че стойността на смъртта на едно дете може да бъде по-малка от стойността на смъртта на друго дете. Изобщо ми се искаше да направя човешка книга. Защото, ако оперираме от себе си догмите на религиите, културните си различия, социалните си различия, всъщност ние ще установим колко много си приличаме. Ние плачем по един и същи начин, когато губим близките си, ние сме безкрайно щастливи, когато раждаме нов живот, ние сме щастливи, когато срещнем добро и съпричастност.
На финала на срещата присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси към Мария Лалева, да споделят мнения за творчеството й, както и да си закупят нейна книга, и да получат автограф.
