Българската православна църква чества Деня на Свети Георги Победоносец - войник в Римската империя, загинал през 303 г. в името на християнската вяра.


В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите, тачени и обичани християнски празници през годината. Отбелязва се в чест на Св. Георги, който се счита като повелител на плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.


Гергьовден се чества още и като ден на храбростта и Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари, с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.


През 1946 г. отбелязването на празника е преустановено, той е обявен като Ден на пастиря.


Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.


Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Повече от 200 хиляди души носят имената: Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрина, Габриела и други.


Честит празник!