История на създаването


Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков. Има още два химна: от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски – възпитаник на училището.


Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски – един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста (на русенския учител г-н Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“). 


Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище. 


Разпространение


На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.  


След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките. ]


Едва в края на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.[


През XX век химнът „Кирил и Методий“ е изпълняван от много музикални състави на българските училища.


Съдържание, композиция и значение на текста


Творбата е окачествена като „един от най-светлите химни на българската просвета и култура“,[5] като „една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България“, „едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност“.[6] В него братята снабдяват българите „с понятийна система, която остава гаранция за пълнотата на тяхното човешко достойнство“.


Текстът притежава триделна композиция:


• призив-благослов на светите братя към народа (строфи 1–4)


• историческа ретроспекция (строфи 5–10)


• похвална оценка за братята (строфи 11–12) с благослов към тях (13–14). 


В текста главният обект на прослава са възроденият народ и солунските братя. Книжовността е представена като инструмент за исторически възход. Новосъздадената писменост представлява доброволен личен дар на братята към народа. Кирил и Методий се проявяват като пророци на (второто) българско възраждане през XIX век. Мисията на народа е да цивилизова, християнизира, одухотворява вече придобитите с меч земи. Текстът съвместява библейско-религиозни, възрожденски и българизирани просвещенски, романтически и позитивистични понятия.[6]


През XX и XXI в. химнът „Кирил и Методий“ се възприема неразлъчно с мелодията на Панайот Пипков като песен. В българската култура това е обратен случай на баладата „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, постепенно лишила се от своя песенен характер през същия период.


Източник: Интернет