Вдъхновяващите примери от екипа на ТРЕНЧ България

Любознателност, трудолюбие и малко смелост. Това включва рецептата за успех на талантливата Габриела Начева - инженер в „Производствена ефективност, подобрение на продукта“ на „ТРЕНЧ България“. За пет години тя успява да сбъдне редица мечти и да открие призванието си.

Пътят на Габи в компанията“ започва през 2020 година. Тогава тя е студент в Техническия университет в София, специалност „Електроинженерство“ (на френски език). Избира „Тренч“ за своя задължителен стаж. Родом от Правец, тя търси възможност близо до дома. „Отидох на интервю с идеята да остана само месец – колкото бе необходимо за удостоверение за стаж. Не предполагах, че ще работя в производството, и то именно по специалността си. Представях си, че ще уча инженерство, но ще се развивам в друга посока. Неочаквано за мен, още от първите дни тук усетих, че съм на правилното място“ – споделя инженерът.

Първият ѝ работен ден остава траен спомен. Интервюто с Мая Макнева (ръководител „Човешки ресурси“) и Тодин Панайотов (CEO на „ТРЕНЧ България“) е повратен момент: „Бях с маникюр в най-ярките неонови цветове. Тодин ми каза, че ако започна работа, ще трябва да махна лака, защото е електропроводим. Още същия ден го отстраних – бях решена да започна в „ТРЕНЧ България“. Оттогава не се лакирам. Не ми липсва, защото всяка сутрин идвам на работа със същото вълнение и нетърпение, както в първия ден.“

Вдъхновяващата сила на екипната работа

„Сплотеният екип – това е движещата сила на „Тренч България“, категорична е Габриела Начева. „От самото начало усещах подкрепа – винаги имаше кой да ми отговори, да ме насърчи, вместо да ме ограничи. Всеки ми помагаше – най-много Тодин, тогава мениджър „Производство“, към когото бях назначена, заедно с Диана Александрова. Когато имаше задача, дърпаха стол до себе си и ми показваха как се прави. Тази човешка топлота и желание да споделят знания ме впечатлиха още в първите дни.“ спомня си Габи.

С течение на времето тя започва да работи под ръководството на Станислав Стоев – човека, когото днес определя като своя ментор: „Станислав ми преподаде изключително ценни уроци – да мисля аналитично, да обръщам внимание на детайла с прецизност и търпение, да се адаптирам бързо към нови технологии и изисквания. От него съм придобила не само професионални умения, но и много личностни уроци, които ме изградиха като инженер и човек.“

В такъв екип няма как да не намериш и приятели, разказва още Габи. „Пием кафе заедно, вечеряме заедно, дори ходим на екскурзии – наскоро с четири колежки бяхме в Гърция.“

Тайната на успеха в „Тренч България“

Днес Габриела е на отговорна позиция и разкрива, че ключът към успеха в „Тренч“ е любознателността: „Исках да разбера всеки процес – от навиването на хартия и меден проводник до изолацията на сърцевината. Опитах почти всички етапи, защото имах нужда да вникна в същността на производството. Теоретичните знания от университета придобиха ново значение, когато ги видях в действие“, разказва още тя.

Габриела е благодарна, че компанията дава възможност на служителите си да се докоснат до процесите. „В предприятието има хора, които започват в една област, но ако не се чувстват добре там, имат възможност да преминат в друга – и често именно така откриват своето място.“

Тя признава и колко се е променила днес - след тези пет години в „ТРЕНЧ България“: „Станах по-целеустремена, по-внимателна към детайла, по-уверена в себе си. Научих се да задавам правилните въпроси, да слушам активно и да търся решения. Уменията ми за комуникация и лидерство се развиха значително. Работата ме изгради не само като професионалист, но и като човек.“

На въпроса дали би поела същия път отново, тя отговаря без колебание: „Абсолютно да. Сигурна съм – бих избрала отново „ТРЕНЧ България“.

Специалистът споделя и мечтите си в професионален план: „След пет години искам да съм натрупала още знания и опит. Бих се радвала да приличам на началника си - Станислав, когото смятам за изключителен професионалист. И искам да притежавам увереността и лидерските качества, които виждам в Тодин.“

На финала Габи се обръща към младите хора, които в момента избират професионалния си път: „Бих посъветвала хората да не се страхуват, а просто да опитат. Защото в противен случай винаги ще се чудиш какво е могло да се случи. Дори нещо да не се получи веднага, дори да сгрешиш – това е част от пътя. Важното е да се осмелиш и да направиш крачката напред. Новото не е страшно – то е възможност.“