Две картини на ботевградския художник Володя Казаков са селектирани за Първата национална изложба биенале “Натюрморт“ в Поморие. Авторът е озаглавил творбите си “Натюрморт със стари сливи“. Едни по-различни натюрморти, създадени със самоуверност и творческа дързост, с въобръжение без граници и извън всякакви рамки.


“Винаги съм бягал от стандарта. А защо “Стари сливи“, защото не стават за ядене, но пък са отлежали за ракия. Уж ненужни, но всъщност са много добри. В основата на идеята е точно това - да ценим качествата, а не само външния вид“, подчертава художникът.


Който е в черноморския град през този месец, може да разгледа изложбата. Тя е подредена в градската художествена галерия “Дечко Стоев“. По инициатива на нейния директор – Милчо Талев, над 100 художници от цялата страна - творци от различни генерации, от различни региони на страната, с разнообразни стилови особености представят своята визия за вечно живия, неостаряващ жанр на изкуството, носещ сякаш парадоксално името "Nature morte" - "Мъртва природа", съобщава dnevnik.bg. Идеята за артфорума е реализирана с подкрепата на Община Поморие, Съюза на Българските художници и Министерството на културата. Организаторите са издали цялостен изящен каталог с картините на участниците в него. 


Творбите са селектирани от авторитетно жури, което - по думите на председателя на СБХ Любен Генов, е чест за художниците, тъй като е оглавявано от Ивайло Мирчев, носител на двете най-престижни награди за живопис, и съставено от доказали се талантливи художници и изкуствоведи като Долорес Дилова, Богомил Живков, Марин Добрев, Валентин Узунов, Милчо Талев и Антон Лалев, директора на дирекция "Хуманитарни дейности" към община Поморие. 


В залите на галерията, пред художествените творби, председателят на СБХ Любен Генов говори за непреходния магнетизъм на натюрморта - от античността до днес. Той цитира фрагменти от сборника "В късни часове" на изкуствоведа и литературен историк Борис Делчев:


"Лулата и табакерата са безжизнени, но цветята не. Защо тогава картината, която изобразява едното и другото, да се нарича "мъртва природа"? Пред този жанров термин, зает от французите, предпочитам английския "безмълвен живот" (Still life). Макар също така да е оспорим, вече на друго основание, той е по-точен, защото дава предимство на живота и ни доближава до одухотворяващата същност на изкуството."


С уговорката, че френският термин е отдавна надживял буквалността на думите и звучи чудесно, Любен Генов обяснява на присъстващите ценители, че цитира Борис Делчев най-вече заради последната част от неговото откровение - за одухотворяващата същност на изкуството в нашия живот.


Експозето на Любен Генов, самият той живописец, с фрагментите на Борис Делчев за стойността на жанра "Натюрморт", беше изслушано със затаен дъх от посетителите на биеналето, пише dnevnik.bg и цитира председателя на СБХ:


В изобразителното изкуство, още от фреските в Помпей, "Стъклените купи с ябълки" и "Клончетата праскови", украсявали домовете на римляните, през прецизния реалистичен подход на холандците и обособяването на натюрморта като самостоятелен жанр през 17-ти век, през хедонизма и "разточителството" на фламандците; или по-късно от френския класицизъм и Шарден до импресионистите Мане, Моне и Реноар, до шедьоврите с ябълки на Сезан или ирисите, слънчогледите и прочутите стари обувки на Ван Гог; от кубизма и абстракционизма, Хуан Грис, Жорж Брак и още, през провокативната "Лула" на Рене Магрит, която "не е лула" и която разшири контекста на концептуалното във визуалните послания на изкуството, до съвършената простота на натюрмортите на Джорджо Моранди и до съвременното изобилие на форми в този жанр - именно натюрмортът с кавалетния си характер, с общителната си същност можеше елегантно да влезе в непосредствена близост, в синтез с нашия живот, в нашия дом, но и също така и беше издиган до качеството му на музеен експонат - шедьовър.