Два златни солида на император Юстиниан I (527-565 г.) и нови данни за хронологическите рамки на фортификацията на Антична и Средновековна крепост "Боженишки Урвич" - най-ценните открития през този сезон на археологическия екип, проучващ недвижимата културна ценност


На 14-ти август приключи тазгодишното - трето, археологическо лято на обект Антична и Средновековна крепост „Боженишки Урвич“ край село Боженица, общ. Ботевград. 


За трета поредна година предвидените от Община Ботевград средства за проучване, почистване, поддържане и осигуряване на адаптирана среда и добра социализация на недвижимата културна ценност осигуриха три седмици на интензивна работа.


Стартиралите на 25-ти юли дейности на екипа в състав: гл. ас. д-р Методи Златков – НАИМ при БАН и Рени Петрова – ИМ Ботевград – ръководители, гл. ас. д-р Николай Димитров – ИМ Ботевград – зам.-ръководител, Йоанна Ненкова, Стефан Иванов и Николай Маринов – студенти по археология, и осем души работници от село Новачене, се изразиха в ново пълно почистване на обекта от съборени дървета, треви, храсти и боклуци, оставени от посетителите, и продължаване на обичайните изкопни работи, започнали в предишните два сезона.


В последвалите дни най-интензивно се разви работата в западната част на сектор, в който има непроучен участък от трасето на най-южната крепостна стена, в близост до Североизточната кула на крепостта. В по-голямата част от този сектор, най-горните културни напластявания са проучени още през 80-те години на XX в., но разкопките не са довършени. Целта бе довършване на работата, за да се подходи към реставрация, консервация и възстановката на укрепителните съоръжения, които в по-ранните години остават под земните пластове. 


Проучи се частично и нов участък от вътрешната крепостна стена с дължина 5 м. Заедно с миналогодишния участък, общата разкрита дължина на вътрешната крепостна стена през 2024 – 2025 г. е 11 м.


Чрез залагането на нови сондажи, категорично се потвърди още едно становище по отношение на извършената възстановка през 1987 година, че това удължение не е коректно реставрирано, поне в последния си участък с дължина 3 м. Както видяхме, в направените му профили от юг и от изток, участъкът не е фундиран върху стара основа, а направо върху културен пласт. Явно това е последно реставриран участък и се е следвало само предположеното трасе на крепостната стена, начертано с пунктир на плановете за реставрация на укреплението. Този участък трябва да бъде демонтиран, за да може пластът под него да се проучи, но най-вече, за да може след това крепостната стена да бъде реставрирана коректно.


Довършено бе проучването на сградата от VI в. Тя е опожарена през 60-те – 70-те години на VI в. В нейните останки се откриха сравнително голямо количество археологически материали – керамика, монети и железни предмети (през 2024 г. – стрели, лемеж, катарама, а през 2025 г. – желязна лампа и част от желязна верига, солидно количество нумизматичен материал). 


Местонамирането на тази сграда между вътрешната и външната крепостнa стенa предполага, че тя е има роля в отбраната на крепостта. Била е двуетажна. Съдейки от наличието на мазилки върху пода ѝ, вероятно горният етаж е бил граден от колово-плетена конструкция. Разкри се нейно продължение на запад, което е било ново лице на вътрешната крепостна стена. Нейното функциониране в тази посока предстои да се изясни.


Със сигурност се потвърди, че разкритата в предходния сезон сграда, пак в този сектор, е част от полувкопана средновековна сграда от XIVв., която е изградена върху тази от VI в., но и върху крепостната стена. Това е свидетелство, че този участък от крепостната стена не е функционирал през Средновековието.


В източната част на сектора се разкриха три пласта, от което става ясно, че новоразкритият участък от вътрешната (южната) крепостна стена е най-ранен. Предстои да се види дали има запазен непроучен през 80-те години културен пласт до вътрешното лице на външната (северната) крепостна стена. 


Реставрира се Г-образният свободно стоящ стълб пред външната крепостна стена. Нападали камъни и пукнатини бяха възстановени с хоросанов разтвор и камък.


По време на разкопките се откриха малобройни (27 полеви инвентарни номера), но ценни артефакти (керамика, железни предмети от бита, сребърни и бронзови орнаменти от облеклото, сред които и девет копчета, два златни солида, с перфектно качество, на император Юстиниан I (527-565 г.) и множество късно-антични фолиси, отново с чудесно качество, което улеснява тяхната четливост. Златните монети са предадени за съхранение в  ИМ – Ботевград, а останалите находки - за реставрация в НАИМ при БАН. 


След края на разкопките е направена теренна консервация. Разкритите зидове са застлани с подпокривно фолио и геотекстил, които са покрити с камъни и пръст.


Отново в ремонтните работи по подмяна на дървените стълби, отвеждащи посетителите към най-важните обекти от цялата архитектурна композиция, а именно черковния скален параклис и надписа на Севаст Огнян, eкипът разчиташе на организацията на служители на  ОП „БКС“, което пък е свидетелство за полаганите грижи и поддържането на обекта.


Желанието на археологическия екип е да продължи работа и през следващата година, за да може да се довърши започната и изключително важната работа на нашите предшественици по проучване, реставриране, експониране и социализиране на този важен български археологически обект. За това ще разчита отново на предвидени средства в бюджета на Община Ботевград и на скромно заделен бюджет от Исторически музей - Ботевград, тъй като научно-изследователския подход в разнородните музейни дейности се допълва по един безспорно наложил се метод в проучванията за миналото и недвижимото културно наследство – археологическия.