Празници, хранене и здраво сърце

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ потърси специално за своята аудитория Д-р Динко Господинов, за да обърне внимание върху рисковете за сърдечно-съдовото здраве, свързани с празничното хранене, преяждането и повишената консумация на сол и алкохол.

Д-р Динко Господинов е кардиолог, практикуващ в град Пловдив, с над 10 години опит в диагностиката и лечението на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност. Той е първият специалист в региона, който е получил European Examination in Core Cardiology Certificate – европейски сертификат, удостоверяващ високо ниво на професионална компетентност в кардиологията.

В рамките на интервюто, д-р Господинов подробно разяснява защо именно по време на празниците се увеличават сърдечните инциденти, как рязкото преяждане и „скритата сол“ в традиционните храни натоварват сърцето, как алкохолът влияе върху сърдечния ритъм и кръвното налягане, както и кои симптоми изискват незабавна лекарска намеса.

Особен акцент е поставен върху т.нар. „синдром на празничното сърце“, рисковете за хора с високо кръвно налягане, висок холестерол или преживян инфаркт, както и върху значението на умереността – дори когато храната е качествена и домашно приготвена.

В заключителната част на разговора д-р Господинов дава ясни и практични съвети в духа на мисията на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, подчертавайки, че минимално преработените, сезонни и традиционни продукти, съчетани с разумни количества и съобразяване с индивидуалното здравословно състояние, са реалният път към опазване на сърдечно-съдовото здраве – включително по време на празници.

– Защо именно по време на празниците се увеличават сърдечните инциденти и инфарктите?

По време на празниците не възникват внезапно нови сърдечни ЗАБОЛЯВАНИЯ, а по-често се проявяват клинично вече съществуващи такива, но дълго време компенсирани състояния. В основата на инфаркта на миокарда стои хроничен, бавно много прогресиращ процес на атеросклероза,т.е. постепенно стесняване на кръвоносните съдове, хранещи сърцето, вследствие на холестеролови отлагания, което може да протича години без никакви симптоми. Инфарктът на миокарда представлява остро запушване на кръвоносен съд, хранещ сърдечния мускул, причинено от спонтанно разкъсване на стеснение, т.нар. плака в този кръвоносен съд, вследствие на редица фактори. Като резултат, част от сърцето остава без кръв, което може да бъде смъртоносно, защото то може да спре работа. Празничният период обаче създава условия този процес да достигне критичния си праг. Комбинацията от студено време, водещо до спазъм на кръвоносните съдове, обилно хранене, повишен прием на алкохол, емоционално натоварване, недоспиване, нарушен дневен режим и понякога пропускане на медикаменти действа като провокиращ фактор – последната капка, която прелива чашата.

Много пациенти имат исхемична болест на сърцето без да го знаят, защото нямат никакви оплаквания, НО типичните прояви включват задух при физическо усилие с необичайна умора, стягане или тежест зад гръдната кост, болка с разпространение към лявата ръка, рамото, шията или долната челюст. В българския език това състояние е познато като „гръдна жаба“, а медицинският термин е стенокардия. При стабилната стенокардия оплакванията се появяват при натоварване и отшумяват след прекратяване на усилията или след нитроглицерин. При нестабилната стенокардия болката може да се появи и в покой, да бъде по-силна или по-продължителна, което вече представлява спешно състояние.

По празниците допълнителен рисков момент е пътуването до планински курорти. Рязката промяна в надморската височина води до понижаване на кислородното насищане на кръвта, защото въздухът на високо е по-разреден, ускоряване на сърдечната честота и често до повишаване на артериалното налягане. При хора със сърдечно-съдови заболявания това допълнително натоварва сърцето и увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти, но най-често хората вдигат кръвно налягане.

– Какво се случва със сърцето при рязко преяждане – дори когато храната е качествена и домашно приготвена?

Рязкото преяждане представлява значително сърдечно-съдово и метаболитно натоварване за организма, независимо от качеството на храната. След необичайно обилен прием на храна, голяма част от кръвния поток се пренасочва към храносмилателната система, което временно намалява резерва за кръвоснабдяване и изхранване на сърдечния мускул. При здрави хора това обикновено се компенсира, но при пациенти с коронарна болест или сърдечна недостатъчност може да се появят гръдна тежест, задух и сърцебиене.

След тежко хранене се повишават нивата на кръвната захар и инсулина, активира се симпатиковата нервна система, задържа се натрий и се повишава артериалното налягане. Раздуването на стомаха може да провокира и нарушения на сърдечния ритъм, особено при хора с вече съществуващо предразположение.

 – Кои са най-честите грешки на празничната трапеза, които директно натоварват сърцето – сол, мазнини, алкохол или комбинацията между тях?

Най-често проблемът не е в един-единствен фактор, а в тяхната комбинация. В българската действителност особено подценяван е приемът на т.нар. скрита сол. Солта не е само в солницата, а в киселото зеле, саламуреното сирене, осолените меса, маслините и повечето домашни колбаси. Само една порция от тези храни може да съдържа между два и три грама сол, при препоръчителен дневен прием до пет грама за здрави хора.

По празниците тези количества лесно се надвишават, което води до задържане на течности, повишаване на кръвното налягане и увеличено натоварване на сърцето. Особено внимателни трябва да бъдат хората със сърдечна недостатъчност, тъй като тяхното състояние е силно чувствително към солта, особено когато заболяването не е добре контролирано, тоест при наличие на отоци, лесна уморяемост и нестабилни стойности на кръвното налягане.

– Как солта и тежките месни ястия влияят на кръвното налягане в рамките на часове след хранене?

След прием на голямо количество сол организмът задържа вода, което увеличава обема на циркулиращата кръв и води до покачване на артериалното налягане. При хора с артериална хипертония, бъбречни заболявания или напреднала възраст това покачване може да бъде значително и да настъпи в рамките на няколко часа. В клиничната практика се наблюдават повишения на систолното кръвно налягане с 10 до 25 mmHg, което е напълно достатъчно да увеличи риска от инсулт или инфаркт при уязвими пациенти.

– Съществува ли т.нар. „синдром на празничното сърце“ и кои са първите симптоми, които не бива да подценяваме?

Съществува т.нар. „синдром на празничното сърце“, който описва появата на сърдечни аритмии, най-често предсърдно мъждене, след обилен прием на алкохол, често комбиниран с преяждане, недоспиване и дехидратация. Това състояние е особено опасно при хора, преживели инфаркт, както и при пациенти с артериална хипертония.

Първите симптоми включват внезапно сърцебиене, задух, отпадналост, замайване или чувство за „прескачане“ на сърцето. При поява на такива оплаквания е необходимо своевременно да се потърси лекарска помощ.

– Алкохолът по празниците – има ли количество, което е относително безопасно за сърцето?

Все повече съвременни данни от водещи здравни организации, включително Световната здравна организация, подчертават, че не съществува абсолютно безопасно ниво на консумация на алкохол. Дори малки количества са свързани с повишен риск от злокачествени заболявания, чернодробни болести, хипертония и ритъмни нарушения. Това е важна промяна в разбирането, която трябва ясно да се комуникира към обществото.

В клиничната практика, ако въобще се допуска алкохол, това е в строго ограничени количества – до около 10 грама чист алкохол дневно за жените, което приблизително отговаря на 100 мл вино, и до 20 грама за мъжете, около 200 мл вино или до 50 мл концентрат. Тези стойности не означават „безопасност“, а по-скоро по-нисък относителен риск.

Алкохолните напитки често се използват и като т.нар. диджестив. Под диджестив се разбира малко количество алкохол, приемано след хранене с цел стимулиране на храносмилането и чревната моторика. В традиционната култура това обикновено е малко количество ракия или ликьор. Важно е да се подчертае, че потенциалният храносмилателен ефект се отнася до минимални количества, а при превишаването им рискът за сърцето и кръвоносните съдове многократно надхвърля всякаква предполагаема полза.

Особено опасен е приемът на големи количества алкохол за кратко време, например няколко питиета в рамките на една вечер. Това рязко увеличава риска от аритмии, остро покачване на кръвното налягане и сърдечни инциденти при  пациенти в рискова възраст и с рискови фактори и преживени инциденти.

– Как можем да се храним разумно на празничната трапеза, без да се лишаваме, но и без да поставяме сърцето си под риск?

Разумното хранене по празниците не означава лишения, а осъзнат избор и умереност. Подходящо е храната да се приема на по-малки порции, да не се комбинират няколко тежки ястия в едно хранене и да се избягва късното преяждане. Добра практическа стратегия е половината от чинията да бъде заета от зеленчуци, а останалата част – от умерено количество белтъчини и въглехидрати.

– Кои симптоми след обилно хранене и пиене изискват незабавна консултация с лекар?

Гръдна болка или тежест, продължаваща повече от 10–15 минути, новопоявил се задух, силно или неправилно сърцебиене, замайване, припадък или рязко повишаване на артериалното налягане са симптоми, които не бива да се подценяват и изискват незабавна медицинска оценка.

– Какви конкретни препоръки бихте дали на хора с високо кръвно, висок холестерол или преживян инфаркт по време на празничния сезон?

Тези пациенти трябва стриктно да спазват предписаната им медикаментозна терапия, да ограничат приема на сол под пет грама дневно, а при сърдечна недостатъчност – още по-ниско, да сведат алкохола до минимум или напълно да го избягват и редовно да контролират артериалното си налягане, особено при промяна в режима или пътуване. Като опит за баланс в някои ситуации казвам на уязвимите пациенти, че за наздравица няма проблем да приемат малко количество алкохол.

– Какво е най-добре да направим в дните след празниците, за да помогнем на сърцето си да се възстанови?

След празниците е важно постепенно да се върнем към здравословен режим на хранене и движение. Това означава редовни хранения, ограничаване на солта и силно преработените храни, повече зеленчуци, плодове, риба и пълнозърнести продукти. Тези принципи са в основата на средиземноморския тип хранене, който има най-добре доказан защитен ефект върху сърдечно-съдовото здраве.

Редовната физическа активност, като  ходене, спокойно колоездене или плуване поне 30 минути дневно, подобрява кръвното налягане, липидния профил и общото сърдечно-съдово състояние. При хора с установени заболявания е разумно след празниците да се направи и контролен кардиологичен преглед.

Финален въпрос – акцент „достъпна и качествена храна 

– Д-р Господинов, бихте ли дали два ясни и практични съвета към хората, които държат на достъпната и качествена храна, внимателни са към това какво консумират, но искат да са сигурни, че изборите им реално щадят здравето на сърцето – особено по време на празници и по-обилно хранене?

Хората, които държат на достъпната и качествена храна, могат реално да щадят сърцето си, като се ориентират към минимално преработени, сезонни продукти, традиционни за българската кухня – зеленчуци, бобови култури, кисело мляко, яйца и риба. Те осигуряват добра хранителна стойност без излишна сол и наситени мазнини.

Също толкова важно е да се обръща внимание не само на качеството, но и на количеството. Дори най-добрата храна, приета в прекомерни количества, може да се превърне в рисков фактор. Умереността и съобразяването с индивидуалното здравословно състояние са ключът към реална защита на сърдечно-съдовото здраве, включително по време на празници.