Ивановден, известен още като Празник на свети Иван Предтеча, се празнува всяка година на 7 януари. Този ден е един от най-важните и почитани празници в българския народен календар, който е свързан не само с религиозни, но и с народни обичаи и 


Свети Иван Предтеча е важна фигура в християнството, считан за пророк, който подготвя хората за идването на Спасителя. На този ден християнският свят чества рождената му дата, а в България традициите, свързани с него, са дълбоко вкоренени в народната 


Народните обичаи, свързани с Ивановден, включват благословия за семейството и домакинството. В много села подготвят празнична трапеза с традиционни ястия, сред които присъстват варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.


Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.


Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.


Специална роля играят именниците – всички мъже и жени, носещи името Иван, Ивана, Ваня и неговите производни. Те получават поздравления и подаръци от близките си, а в много случаи се организират и събирания, където семействата се събират, за да споделят радостта от празника.


Ивановден е не само религиозен, но и социален празник, който укрепва семейните и приятелските връзки. Чрез обичаите и ритуалите, съществуващи през този ден, българите изразяват своята вяра, любов и уважение към традициите. Това е време, когато се събират поколения и се предават спомени и истории от миналото.