И тази година бе спазена традицията и в Етрополе беше пресъздаден народният обичай „Пеене на пръстени“. Празникът, който има дълбоки корени в миналото, символизира изпращането на старата година и посрещането на Новата година.


На 13 януари 2026 г. на площад „Зольовец“ се проведе ритуалът „Топене на пръстените“. „Кокорбашийката“ подкани всички младежи и девойки да пуснат в украсеното медно котле с вода по един свой накит.


През нощта на 13 срещу 14 януари накитите се остават навън в котлето с вода, а поверието гласи, че ако на сутринта водата в котлето е замръзнала, годината ще е здрава, плодовита и благодатна. 


Според народния обичай всеки трябва да си вземе по зрънце ечемик, което през нощта да постави под възглавницата си. Каквото сънуваш през нощта, това ще те очаква през годината.


Тази година в събитието участваха ЖФГ „Димана“, ДВГ „Звездица“, ТА „Балканска младост“, Етрополска духова музика, ДГ „Звънче“, Историческия музей. Празникът вещае здраве, късмет и благополучие през новата година. Обичаят „Пеене на пръстените“ носи много веселие и радост, зарежда с настроение ежедневието на хората и събужда надежда за любов и по-добър живот.


Ритуалът „Наричане на пръстените“ започна с децата от ДГ „Звънче“, които с голям ентусиазъм пресъздадоха народния обичай и по този начин доказаха, че тази традиция ще продължи да съществува. След това ръководителката на жените, известна като „кокорбашийката“, извади един по един накитите и започна наричанията за новата година, предсказвайки бъдещето на притежателите им. Наричанията бяха интересни и закачливи по своя характер, като например какъв ще бъде избраникът на момата, каква ще е първата ѝ рожба, дали ще се разбира със свекървата и други. Някои от тях бяха свързани с бъдеща професия, а също и с пожелания за дълъг и щастлив живот.


На ритуала присъстваха Катя Симеонова - заместник-кмет на Община Етрополе, Станимира Васова - секретар на Община Етрополе, служители на общинската администрация и много граждани.


Както повелява традицията, всички присъстващи се хванаха на кръшно българско хоро. Празникът обединява поколенията, затова етрополци ще продължат да съхраняват тази традиция във времето.