Предстоящото търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, поражда сериозни опасения в земеделския сектор. Това заяви в студиото на „Здравей, България“ главният секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков. Семейството на Цеков притежава една от най-големите овошни градини в България, която се намира в землището на Радотина и съседните села. По думите му договорът, който предвижда премахване на митата за около 91% от стоките, може да доведе до тежки последици за европейските и в частност за българските производители.


Марк Цеков подчерта, че реалният мащаб на загубите ще стане ясен едва след окончателното подписване на споразумението. Той обърна внимание, че обществената реторика досега се е фокусирала основно върху месо, мляко и яйца, но в споразумението попадат и ключови за България плодове, като ябълки, круши, праскови и нектарини. Според него именно този сектор е сред най-застрашените от евтин и масов внос от Латинска Америка.


Основният проблем, посочи Марк Цеков, е неравнопоставеността в условията на производство. Европейските фермери работят при строги екологични и здравни изисквания, които значително оскъпяват продукцията им, докато в държавите от Меркосур стандартите са по-различни, а разходите - значително по-ниски. Това, по думите му, ще направи конкуренцията практически невъзможна. Той постави и въпроса защо Европейската комисия обсъжда компенсации за земеделците, ако официално твърди, че споразумението не крие рискове за сектора.
Особено тревожна според него е и темата за качеството на храните. Цеков изрази притеснение, че на европейския пазар може да навлязат продукти, произведени с генномодифицирани технологии, които са по-евтини, но чието дългосрочно въздействие върху здравето остава трудно измеримо. Той подчерта, че проблемът не е само икономически, а засяга пряко потребителите, защото става дума за храната, която ежедневно консумират.


В ефира на Нова телевизия ботевградчанинът Марк Цеков постави и въпроса за липсата на прозрачност при формирането на българската позиция по споразумението. Според него няма яснота дали секторът е бил реално консултиран и кой точно взема решенията — Министерството на земеделието, правителството или европейските институции. Той изрази разочарование, че земеделските организации не са били включени в диалога и не знаят дали България подкрепя или се противопоставя на договора.