Ботевград си връща традициите: от сцената на местното читалище да тръгват пиеси, създадени от професионални актьори и режисьори. И след Ботевград да се играят на сцените на театрите в София и в цялата страна.


Това е една традиция по времето на някогашния Софийски окръжен театър, а по-късно Окръжният пътуващ театър, чията база бе в Ботевград. В тази трупа се изявяваха един от най-талантливите и интересни български актьори: Васил Банов, Анета Сотирова, Веселин Вълков  и десетки други, които възпитаха публиката в Ботевград и й дадоха верен ориентир за качествена драматургия и актьорска игра.
Тази традиция е на път да се възроди. Този път по иниицатива на ботевградчанина  Симеон Владов. Актьорът е главната роля в пиесата „Никъделандия”. И тя ще тръгне именно от Ботевград. Премиерата е на 24 февруари.
Режисьор е Ивайло Спасов. Симеон Владов си партнира на сцената с познатата актриса Станислава Ганчева-Радкова.
А пиесата „Никаделандия” на Дензъл Ребеловски е политическа сатира. Един „залязъл” жанр в българската театрална действителност.


Специално за „Ботевградски вести” режисьорът Ивайло Спасов даде интервю, в което представя пиесата „Нъкъделандия” и своята концепция за нея.
„Пиесата ми привлече  с поетичната си абсурдност и с това, че зад привидната лекота и фантазия стои много точна диагноза за съвременния политик, чиновник, държавен служител – изгубен между желание за бягство и нужда от принадлежност – сподeля режисьорът.-  „Никъделандия“ е свят, който е едновременно приказен и болезнено реален. Тази смес от игра и екзистенциална дълбочина беше това, което ме накара да поискам да го превърна в сценичен свят.”
Пиесата може да се определи като политическа сатира, един „залязъл” жанр в българския театър.


„Политическата сатира изисква смелост, ясно гражданско чувство и способност да се смееш на собствените си страхове. А смехът е форма на свобода.
Днес живеем в абсурдна реалност, която сама произвежда сюжети за сатира, но рядко ги осмисля художествено. Театърът има силата да превърне този хаос в образ, в притча, в болезнено смешно огледало. За мен „Никъделандия“ не е директна публицистика, а по-скоро метафорична политическа приказка – за общество, което се лута, за власт, която прилича на карнавал, и за хора, които постепенно свикват с безумието като с норма.
Вярвам, че именно сега има нужда от този жанр – не назидателен, а ироничен, поетичен и остър, който да ни разсмее и в същото време да ни заболи” – казва режисьорът Ивайло Спасов в интервюто си за "Ботевградски вести".