Лазаровден е един от най-светлите християнски празници. Той носи името на Свети Лазар. Лазар е бил приятел на Иисус. Когато умира и е погребан, три дни след смъртта му, Бог казва - "Лазаре, стани!", и съживява Лазар. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Причината е, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия.


Лазаровден се свързва с обичая Лазаруване. На този ден лазарки обикалят домовете. Те пеят песни и благославят за здраве, щастие, късмет и богата реколта. От своя страна стопаните ги даряват с яйца, плодове, брашно, пари и сладкиши. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, както и че домът, в който влезе лазарка, ще бъде изпълнен с щастие и любов през годината.


Традицията на Лазаровден съчетава в себе си както християнски, така и народни обичаи. В много райони на България момичета, облечени в народни носии, се подготвят с венци от цветя и зеленина, символизиращи пролетта и новото начало. Песните, които изпълняват, често са свързани с теми за плодородие, любов и благоденствие.


Освен това, Лазаровден предшества началото на Великия пост, което придава още по-голямо значение на празника. Чрез празнуването на Лазаровден, хората изразяват не само уважението си към Свети Лазар, но и желание за обновление и духовно възраждане.


Днес имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лазарин, Лазарина. Пожеланията за този ден често включват здраве, радост и просперитет, а традицията е да се събират с близки и приятели, за да се повеселят заедно.