Националният дарителски фонд „13 века България“ (НДФ) обяви днес романа „Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2026 г.


Отличието беше връчено на церемония в Софийската градска художествена галерия (СГХГ).


Номинирани за наградата бяха още „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова („Жанет 45“), „И аз слязох“ от Владимир Зарев („Хермес“), „Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев („Сиела“), „Пъстървата“ от Ирена Форел („Фама“) и „Родиния“ от Николай Терзийски („Жанет 45“). Терзийски е редактор на печелившия роман.


„Не очаквах да се наредя сред такива автори“, каза пред присъстващите Боян Йорданов и допълни: „След излизането ?, около книгата се оформи добра енергия, която като спасителен пояс я понесе в морето на новата българска литература, защото тя можеше съвсем спокойно да потъне“.


Авторът сподели, че книгата го е срещнала с много ценни за него хора. Във връзка с празника 11 май, авторът каза „Историята трябва да продължи и след нас“.


Водещ на събитието бе Милен Миланов, основател на наградите „Аскеер“ и председател на фондация „А‘Аскеер“, който припомни, че 2026 г. е юбилейна за НДФ, който чества 45 години от учредяването си.


„От 15 години Националният дарителски фонд връчва тази награда на български белетристи – майстори на романовото изкуство, които се захващат с този монументален жанр на прозата“, каза изпълнителният директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ (НДФ) Бисера Йосифова. Тя отбеляза, че напоследък все повече автори са привлечени не от късата форма, а от епичния разказ, характерен за романа.


Според проф. Божидар Манов, председател на журито, което присъжда наградата, написването на роман изисква „обемно мислене, специална житейска оптика и актьорска дарба, за да може авторът да изиграе, да съпреживее своите герои“.
„Авторът е актьор, той чува техните думи и ги възпроизвежда на хартия“, допълни проф. Манов.


„В деня, в който почитаме светите братя Кирил и Методий, това събитие естествено продължава смисловата линия на културата и паметта“, се казва в поздравителния адрес на министъра на културата Евтим Милошев.


„Вече 15 години наградата утвърждава българския роман като важен глас на нашето време. Днешните автори изграждат духовната среда, в която израстват младите хора“, посочва още министърът.
Според Милошев конкурсът „откроява стойностните гласове в съвременната българска проза“.


На 23 април НДФ „13 века България“ присъди на Евгения Динева първа награда от 28-ото издание на Националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. Церемонията по награждаването се състоя в Световния ден на книгата и на авторското право в столичната зала „Проф. Васил Геров“.


Конкурсът за роман на годината е обявен за първи път през 2009 г., като в началото наградата се присъжда на всеки две години. За първи път Националната литературна награда „Български роман на годината „13 века България“ се връчва през 2011 г. Отличените автори и романи досега са: Галин Никифоров - „Лятото на неудачниците“ (2011 г.); Георги Господинов - „Физика на тъгата“ (2013 г.), Васил Георгиев - „Апарат“ (2014 г.); Емилия Дворянова - „При входа на морето“ (2015 г.); Здравка Евтимова – „Една и съща река“ (2016 г.); Момчил Николов - „Последната територия“ (2017 г.); Захари Карабашлиев - „Хавра“ (2018 г.); Елена Алексиева - „Свети Вълк“ (2019 г.); Теодора Димова -„Поразените“ (2020 г.); Георги Господинов - „Времеубежище“ (2021 г.); Захари Карабашлиев - „Опашката“ (2022 г.); Тодор Тодоров - „Хагабула“ (2023 г.); Захари Карабашлиев - „Рана“ (2024 г.). Носителят на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2025 г. е Красимир Димовски с романа „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“.