България остава в плановете на младите, но вече не като даденост, а като избор, който трябва да бъде защитен с реални условия. Новото изследване "Живот и работа в България“ на JTN и Bulgaria Wants You показва, че 89% от младите все още виждат бъдещето си в страната, което е спад от 4% спрямо 2025 г., пише ФОКУС.


На пръв поглед цифрата остава висока. Но в контекста на предходните години тя маркира първата ясна пукнатина в растящото доверие.


"В продължение на няколко години наблюдавахме устойчив ръст на оптимизма. През 2026 г. за първи път виждаме корекция. Това е ясен сигнал – младите не се отказват от България, но започват да поставят условия“, коментира Даньо Димитров, управляващ съдружник в JTN.


Амбиция без гаранции: поколение под напрежение  


Данните очертават поколение, което работи повече, иска повече и очаква повече. Все повече млади хора вярват, че успехът зависи от тях самите, но същевременно все по-малко имат ясен професионален план.


От една страна:  


· 74% заявяват, че сами носят отговорност за развитието си (+1%)


· 67% искат да се издигат в компанията (+5%)


· 65% вярват, че трябва да работят над средното ниво (+3%)


Но от друга едва 17% имат ясен професионален план (-5%)


Тази комбинация създава напрежение и показва висока мотивация без достатъчна ориентация.


"Имаме поколение, което знае, че трябва да се развива, но не винаги знае накъде. Това е риск не само за тях, но и за бизнеса, който търси устойчиви кадри“, казва Димитров.


Край на “работата за сигурност" – идва ерата на свободата  


Най-голямата промяна идва в отношението към работата. Собственият бизнес, дигиталните професии и алтернативните доходи вече не са изключение – те са новата норма. Все повече млади хора са готови да заменят сигурността със свобода. Традиционният модел "работа срещу сигурност“ губи позиции.


Данните показват силен завой към независимост:  


· 50% смятат, че собствен бизнес е по-перспективен (+8%)


· 45% биха избрали доход като създатели на съдържание (+6%)


· 45% се виждат със собствена компания след 5 години (+7%)


Това не е просто тренд – това е структурна промяна в мисленето.


"Младите вече не искат просто сигурна работа. Те искат контрол – върху времето си, доходите си и живота си. Това променя из основи пазара на труда“, подчертава Димитров.


Парите вече не са тема - те са условие  


Ръстът в очакванията за доходи е драматичен.


· 846 евро се считат за твърде ниско възнаграждение (+6%)


· 1 941 евро са ‘мотивираща’ заплата (+17%)


· 3 510 евро е желаното възнаграждение в рамките на година (+47%)


Младите не просто искат по-високи заплати - те ги приемат като базово изискване, а не като бонус. И са готови да платят цената – с повече работа, повече усилия и повече време - 20% посочват, че са готови да работят над 40 часа седмично (+3%).


Дистанционната работа губи блясъка си  


След години на категорично предпочитание към работа от вкъщи, тенденцията се пречупва - 64% предпочитат дистанционна работа (-3%). Но паралелно расте значението на удобна локация на офиса, гъвкаво работно време и допълнителни придобивки.


Младите започват да търсят баланс – но при едно условие: ако трябва да са в офис, той трябва да си заслужава.


Семейството отстъпва пред сигурността  


Една от най-тревожните тенденции е спадът в желанието за създаване на семейство – проучването отбелязва спад с 6% на хората, които планират да имат деца в близките 5 години (71%). Значим фактор става финансовата стабилност (41%), ролята на професионалната реализация също расте (33%, +6%).


Тези данни показват, че икономическата несигурност започва директно да влияе върху личните решения – любовта остава важна, но вече не е достатъчна.


"Когато финансовата стабилност изпреварва емоционалната, това е сигнал не само за икономиката, но и за обществото като цяло“, предупреждава Димитров.


Държавата под натиск: очакванията растат  


Младите ясно назовават приоритетите и очакванията си към новото правителство – борба с корупцията (48%), по-добро образование (38%) и реални възможности за развитие на младите и регионите (38%).


Но са готови и да реагират, ако актуалното управление не отговори на очакванията им:  


· 56% ще продължат да гласуват;


· 56% ще останат да се борят за по-добър живот;


· 52% ще подкрепят каузи за промяна;


· 30% обмислят емиграция.