България остава в плановете на младите, но вече не като даденост, а като избор, който трябва да бъде защитен с реални условия. Новото изследване "Живот и работа в България“ на JTN и Bulgaria Wants You показва, че 89% от младите все още виждат бъдещето си в страната, което е спад от 4% спрямо 2025 г., пише ФОКУС.

На пръв поглед цифрата остава висока. Но в контекста на предходните години тя маркира първата ясна пукнатина в растящото доверие.

"В продължение на няколко години наблюдавахме устойчив ръст на оптимизма. През 2026 г. за първи път виждаме корекция. Това е ясен сигнал – младите не се отказват от България, но започват да поставят условия“, коментира Даньо Димитров, управляващ съдружник в JTN.

Амбиция без гаранции: поколение под напрежение  

Данните очертават поколение, което работи повече, иска повече и очаква повече. Все повече млади хора вярват, че успехът зависи от тях самите, но същевременно все по-малко имат ясен професионален план.

От една страна:  

· 74% заявяват, че сами носят отговорност за развитието си (+1%)

· 67% искат да се издигат в компанията (+5%)

· 65% вярват, че трябва да работят над средното ниво (+3%)

Но от друга едва 17% имат ясен професионален план (-5%)

Тази комбинация създава напрежение и показва висока мотивация без достатъчна ориентация.

"Имаме поколение, което знае, че трябва да се развива, но не винаги знае накъде. Това е риск не само за тях, но и за бизнеса, който търси устойчиви кадри“, казва Димитров.

Край на “работата за сигурност" – идва ерата на свободата  

Най-голямата промяна идва в отношението към работата. Собственият бизнес, дигиталните професии и алтернативните доходи вече не са изключение – те са новата норма. Все повече млади хора са готови да заменят сигурността със свобода. Традиционният модел "работа срещу сигурност“ губи позиции.

Данните показват силен завой към независимост:  

· 50% смятат, че собствен бизнес е по-перспективен (+8%)

· 45% биха избрали доход като създатели на съдържание (+6%)

· 45% се виждат със собствена компания след 5 години (+7%)

Това не е просто тренд – това е структурна промяна в мисленето.

"Младите вече не искат просто сигурна работа. Те искат контрол – върху времето си, доходите си и живота си. Това променя из основи пазара на труда“, подчертава Димитров.

Парите вече не са тема - те са условие  

Ръстът в очакванията за доходи е драматичен.

· 846 евро се считат за твърде ниско възнаграждение (+6%)

· 1 941 евро са ‘мотивираща’ заплата (+17%)

· 3 510 евро е желаното възнаграждение в рамките на година (+47%)

Младите не просто искат по-високи заплати - те ги приемат като базово изискване, а не като бонус. И са готови да платят цената – с повече работа, повече усилия и повече време - 20% посочват, че са готови да работят над 40 часа седмично (+3%).

Дистанционната работа губи блясъка си  

След години на категорично предпочитание към работа от вкъщи, тенденцията се пречупва - 64% предпочитат дистанционна работа (-3%). Но паралелно расте значението на удобна локация на офиса, гъвкаво работно време и допълнителни придобивки.

Младите започват да търсят баланс – но при едно условие: ако трябва да са в офис, той трябва да си заслужава.

Семейството отстъпва пред сигурността  

Една от най-тревожните тенденции е спадът в желанието за създаване на семейство – проучването отбелязва спад с 6% на хората, които планират да имат деца в близките 5 години (71%). Значим фактор става финансовата стабилност (41%), ролята на професионалната реализация също расте (33%, +6%).

Тези данни показват, че икономическата несигурност започва директно да влияе върху личните решения – любовта остава важна, но вече не е достатъчна.

"Когато финансовата стабилност изпреварва емоционалната, това е сигнал не само за икономиката, но и за обществото като цяло“, предупреждава Димитров.

Държавата под натиск: очакванията растат  

Младите ясно назовават приоритетите и очакванията си към новото правителство – борба с корупцията (48%), по-добро образование (38%) и реални възможности за развитие на младите и регионите (38%).

Но са готови и да реагират, ако актуалното управление не отговори на очакванията им:  

· 56% ще продължат да гласуват;

· 56% ще останат да се борят за по-добър живот;

· 52% ще подкрепят каузи за промяна;

· 30% обмислят емиграция.