Само 21% от българите участват в учене през целия живот.


Проблемът не е липсата на курсове, а липсата на мотивация за учене.


72% от неучастващите в обучения у нас са дезангажирани от ученето.


България изостава не толкова технологично, колкото културно в отношението си към знанието.


Ако детето учи само за оценка, трудно по-късно ще учи за развитие.


Изкуственият интелект вече е в класната стая – въпросът е как го използваме.


Учителят вече не е единственият източник на знание, но остава най-важният ориентир.


Добрата образователна среда не наказва грешките, а ги превръща в част от ученето.


Все повече българи избират учителската професия като втора кариера.


За много хора ученето е етап от живота – училище, университет, диплома. След това идват работата и „истинският живот“.


Само че светът вече не работи по този начин.


Днес професии се променят за няколко години. Уменията и технологиите се развиват толкова бързо, че това, което е актуално днес, може да изглежда остаряло след съвсем кратко време. Изкуственият интелект навлиза в офиси, медии, банки, администрация и училища. И това не е история само за технологичния сектор. Засяга почти всяка сфера.


На този фон България изглежда странно спокойна по темата за ученето през целия живот.


Данните на ОИСР от 2026 г. показват, че едва 21% от възрастните у нас участват в някаква форма на обучение след формалното си образование. Във Финландия този дял е над два пъти по-висок. Разликата не е само в доходите или достъпа до курсове. По-големият проблем е отношението към самото учене.


Най-тревожното е, че много хора не виждат смисъл да продължат да учат.


Това е една от най-интересните констатации в доклада. При голяма част от българите, които не участват в обучение, причината не е липсата на възможности. Причината е, че не вярват, че ученето ще промени нещо реално в живота им. Тоест проблемът не е само организационен. Той е културен.


И честно казано, това започва много по-рано от зрелостта. Започва още в училище.


Когато детето учи основно за оценки и изпити, то трудно изгражда вътрешна мотивация за знание. А без нея ученето рядко продължава след дипломата. Ако училището е място предимно за запаметяване, а не за разбиране, мотивацията рано или късно изчезва.


Точно тук през последните години започна да се променя и разговорът за образованието.


Все повече училища и образователни организации говорят не само за оценки и резултати, а за адаптивност, емоционална устойчивост, критично мислене и умението да се ориентираш в свят, който непрекъснато се променя.


„Може би най-важното умение днес е адаптивността – способността да се ориентираш и да се развиваш в бързо променяща се среда“, казва Магдалена Димитрова, изпълнителен директор на образователна група „Светлина“.


Това звучи логично, особено когато се види какво се случва около училището, а не само вътре в него.


Изкуственият интелект например навлезе в образованието много по-бързо, отколкото системите успяха да реагират. Учениците вече използват AI ежедневно – за домашни работи, за обяснение на задачи или просто защото е по-лесно да попитат чатбот, отколкото сами да търсят информация.


И тук има един капан. Ако детето няма навик да мисли критично, AI лесно може да се превърне в машина за готови отговори. Ако обаче ученикът знае как да задава правилните въпроси, как да проверява информацията и как да разпознава грешки, технологията може да бъде изключително полезен инструмент.


Затова все повече се говори за AI грамотност. Не като отделен предмет, а като умение. Как да използваш технологията, без тя да започне да мисли вместо теб.


В „Светлина“ темата за изкуствения интелект не се разглежда като поредна технологична мода, а като част от по-големия въпрос – как подготвяме децата за среда, която постоянно се променя.


Там често говорят за устойчиво образование, но не в абстрактен смисъл. По-скоро като съчетание от няколко ключови елемента: дете, което разбира защо учи; учител, който има време за истинска връзка с учениците; и среда, в която грешката не е провал, а естествена част от процеса.


Това е важна разлика.


В много училища все още съществува усещането, че грешката трябва да бъде избягвана на всяка цена. Само че човек трудно се учи така. Особено в свят, в който след няколко години вероятно ще му се наложи да смени уменията си, работната среда или дори професията си.


Интересното е, че подобна промяна започва да се вижда и при самите учители.


Международното изследване TALIS показва, че удовлетворението на българските учители от заплащането им е нараснало сериозно през последните години. Според анализа 65% от българските учители са доволни от възнаграждението си – с 35 процентни пункта повече спрямо 2018 г. В същото време 42% смятат, че професията е ценена в обществото, а цели 96% заявяват, че са удовлетворени от работата си като цяло.


Все повече хора влизат в образованието като втора кариера. Това е добър знак.


Но същото изследване показва и друго. Много учители усещат нужда от допълнителна подготовка – не само за работа с технологии, но и за управление на класната стая, оценяване и нови методи на преподаване.


Това всъщност е напълно естествено. Ако светът около училището се променя толкова бързо, няма как ролята на учителя да остане същата.


Днес ученикът има достъп до информация за секунди. Учителят вече не е единственият източник на знание в класната стая. Но остава най-важният ориентир – човекът, който помага на детето да разбере какво да прави с тази информация.


И точно тук технологиите могат да бъдат полезни, ако се използват разумно.


Платформи като AMA Coach например се опитват да използват AI по начин, който подкрепя ученето, а не просто дава готови отговори. Системата проследява как учи детето, къде среща затруднения и какъв тип обяснения му помагат най-много. Съдържанието е подготвено и проверено от учители, а идеята е ученикът сам да достигне до решението, вместо просто да го получи.


Това вероятно е и по-разумният подход към изкуствения интелект в образованието – не забрана, но и не безконтролно използване.


Защото технологията сама по себе си няма да оправи училището. Има неща, които не могат да бъдат автоматизирани – доверието, мотивацията, любопитството и връзката между учител и ученик.


В крайна сметка качеството на едно образование няма да се измерва по броя на дигиталните инструменти в класната стая.


Истинският тест е друг: дали детето напуска училище с любопитство и желание да продължи да учи през целия си живот. Ако това липсва, всяка реформа рано или късно достига своя предел. 


За образователна група "Светлина"


Образователна група „Светлина“ е създадена през 1999 г. от Веселина Радкова – визионер, който първи въвежда в България холистичния подход в образованието. Всяко дете е уникално и точно затова екипът ни е обучен да развива потенциала му – не само интелектуално, но и физически, емоционално и духовно.


Днес ОГ „Светлина“ е част от Световната верига училища „Образование 3000“ – международна мрежа, обединяваща най-успешните иновативни практики в света. Tя е и активен член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България и Българската асоциация на частните училища, като споделя и прилага високи образователни стандарти в ежедневната си работа.