Тук може да чуеш тишината, да усетиш вятъра. Тук може да останеш сам с мислите си. Тук може да се помолиш…
Това са Небесните пасбища.  Едно необикновено място .
Преди повече от 30 години д-р Васил Ангелов наследява близо 100 декара земя, предимно гора в махала Владовци на правешкото село Осиковица. Той я почиства и отваря за  разходки. Оформя различни кътове, които илюстрират неговото разбиране за живота. За доброто и злото.
Нарича го „Небесните пасбища”. Като заглавието, което писателят Джон Стайнбек поставя на сборника свои разкази. Небесните пасбища – като символ на земен рай, място на изобилие, красота и хармония.
Но и като място за размисъл. /Още една връзка с произведенията на Стайнбек/. Размисъл за самотата, неразбирането, разочарованието, неосъществените мечти, за невъзможността хората напълно да се разберат един друг…
Днес – повече от две десетилетия след  началото, „Небесните пасбища” са още по-привлекателни. Делото продължава  синът на д-р Васил Ангелов – д-р Александър Ангелов. Той не само е наследил професията на баща си – ветеринарен лекар, но и неговата философия и разбиране за живота.

„Паркът е  създаден като символично пътешествие през човешкия живот,
 през духовността, природата, историята и ценностите, които правят човека истински човек” – казва д-р Ангелов.
Още на входа на парка величествена снага издига вековен дъб. Специалисти са определили възрастта му между 750 и 800 години. Близо до него е кестеновата градина. И точно в нея се намира първият по рода си музей на паяка в България.
„Много хора се страхуват от паяци, мушици, бъмбари, калинки... Ние им показваме  и разказваме за тези обитатели на нашата земя, а знанието те кара по-малко да се страхуваш” – казва ветеринарният лекар.
Текстовете за видовете паяци, които се срещат по нашите земи, са написани на български и английски език. Тук наистина могат да се научат любопитни неща. Като например това, че има и бръмчащи паяци

Природният  парк „Небесните пасбища” е специално място за деца.

Тук могат да дишат, да играят на воля, да се катерят, да научават много. Целият парк буквално е наситен с детски площадки, с кътове с познатите приказни герои на децата. И любимият Мечо Пух.
 Една от най-важните части на парка е Долината на злото. Там живеят приказни образи като Баба Яга, Дядо Торбалан  и Злата вещица. Тя символизира изпитанията, с които всеки човек се среща в живота си.
В друг кът на парка даже  има и класна стая на открито, която стопаните са нарекли Духовно училище…
Тук, в  Небесните пасбища има едно специално място. Нарекли са го

лабиринтът на инките.
 
Не това не е  схема на откритите подземни тунели под древната столица на Перу. По-скоро това е знак за енергийно място.  За почит към Слънцето.
„Интересен факт е, че духовен водач на инките – Хоре Луис Делгадо от Перу, при идването си в България специално посети  и  „Небесните пасбища” в Осиковица”  – разказва д-р Ангелов.
Хорхе Луис Делгадо е носител на древната мъдрост на инките, която я предава по достъпен начин на съвременния човек. Той е  автор на две книги, посветени на мъдростта на инките и  връзката между Земята и Космоса.
 „Истинското знание идва от сърцето, отвъд ума. Когато се вслушаш в душата си, всичко започва да се нарежда. Нашата задача е да празнуваме живота и да почитаме всичко живо.“ –  казва Хорхе Луис Делгадо.
Разходката из Небесните пасбища продължава до място, наречено

Пробитите надежди.

Това е арт- инсталация с много пробити кофи, завързани с корабни вериги към вековни  дървета. Символизират погубените надежди по време на дългия ни преход. Щедрите обещания, които изтичаха  през годините като вода през пробита кофа...
Но това са и  надеждите, разочарованията и трудностите, през които преминава всяко общество и всеки човек.
Освен инсталации, тук може да видите и скулптурата на известния художник Кирил Мескин. Направена е специално за Небесните пасбища. Огромен мраморен къс, върху който са изписани българските букви – кирилица и глаголица.


Всяко зло може да бъде преодоляно. Първият  начин е чрез Любовта.

Любов към Бога, към родителите, към децата, към родината и към хората около нас. Затова в парка са изградени Седемте моста на любовта.
Вторият е Вярата.
„Да е светлина в душата ти
Да е слънце по петите ти
Да е вдигнато челото ти
Да тежи думата ти
Да е огън в огнището ти
Да е радост в сълзите ти
Да е споделена обичта ти
Да е мъдрост в избора ти
Да е здрав коренът ти
Да пребъждат рожбите ти
Да бъде”
Тази стара българска благословия е написана на входа на

храм „Свети Василий”.

Той е изграден в парка „Небесните пасбища преди 15 години. Мястото му е „белязано” още от д-р Ангелов – баща. Синът го построява. Градежът е от камък и дървени греди, които свалил от стара  плевня.

Доктор Александър Ангелов разказа още любопитни факти около строителството на храма. Едвам намерил майстори, които да наредят каменните плочи за покрива. Те обаче не били сигурни, че ще справят. Затова настоявали покривът да е от цигли. Александър Ангелов обаче не се съгласил. Подредили те камъните и завалял пороен дъжд. Цялата църква се наводнила.... Като че ли небето измило и  осветило храма! И от тогава колко дъждове и бури е имало оттогава. Вътре не е паднала и капка!
В Небесните пасбища може да посетите и първият в България

Музей на ракията
 
„Това е възстановената ракиджийница от 1897 г. на моя прадядо Васил Даков” – разказва д-р Ангелов. – По това време Осиковица е била важен център заедно с Троян и Тетевен в производството на домашна сливова ракия. Рез 2010 година възстанових ракиджийицата в памет на моите предци. А и искам да покажа на днешните поколения стария начин, по който се е произвеждала ракията”- разказва д-р Ангелов.
Самият той също произвежда ракия от сливовите градини, които е наследил от дядовците си. Нещо повече, с ракията „Небесните пасбища” е печелил доста призови места на изложения на сливовата ракия в Троян.

Д-р Ангелов е един от най-големите колекционери на домашна ракия.

„В колекцията си притежавам над 165 вида ракия, произведена от различини винпроми, манастири и др. Някои от тях са уникални. Например „Билковата троянска ракия”. Вече никой не знае какво е съотношението на билките, които се слагат в нея. Рецептата е изгубена. Това е последната бутилка от този вид ракия.
„Патриаршеската ракия” също е много ценен вид. Произвеждала се е  от монасите в Троянския манастир и е била предназначена за Българския патриарх, от нея е пил и Тодор Живков”.
„Небесните пасбища”. Едно красиво и магично място.  Място, което предлага досег с природата,  място, където може да се обърнеш към себе си.

Но паркът предлага и всички удобства за съвременния човек.

Къщата за гости е модерна и уютна. В комплекса има открит басейн, ресторант, в който ще ви приготвят храни от продукти, отгледани в района.  Един от специалитетите, които може да опитате тук е уникалния боб с коприва и сироп от смокинови листа.

И всичко това е на една ръка разстояние.
 
Само на 23 километра от Ботевград.
Подходящо за цялото семейство – деца и възрастни. Подходящо за еднодневна или и за уикенд почивка.
 „Небесните пасбища” съчетават природа, култура, духовност, приключения и семейни преживявания. Тук децата играят сред гората, семействата почиват заедно, а посетителите откриват не просто красиви места, а истории и послания, които остават в сърцето.
„Нашата мечта е всеки човек, който прекрачи прага на Небесните пасбища, да си тръгне не само с хубави снимки, а и с малко повече надежда, любов, вяра и вдъхновение+ - казва стопанинът на парка д-р Александър Ангелов.