Разходите на българските домакинства за туризъм нарастват с впечатляващи темпове през последните години. Въпреки че доходите у нас остават сред най-ниските в Европейския съюз, пътуванията, почивките и развлеченията заемат все по-сериозно място в семейния бюджет. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Само за пет години общата стойност на разходите за туризъм се е увеличила повече от четири пъти – от 523 млн. евро през 2020 г. до 2,285 млрд. евро през 2025 г. Макар пандемичната 2020 г. да не е най-подходящата база за сравнение, ръстът остава значителен и спрямо 2019 г., когато българите са похарчили 940 млн. евро за туристически пътувания.


Повече от половината от средствата през 2025 г. – около 1,23 млрд. евро – са похарчени за пътувания в България, а приблизително 1,06 млрд. евро – в чужбина. Само за една година общите разходи са се увеличили с 375 млн. евро, а според ИПИ първите данни за 2026 г. не дават основание да се смята, че тенденцията се е променила.


Показателно е и за какво пътуват българите. Едва 112 млн. евро от общата сума са дадени за служебни пътувания. Огромната част от разходите са за пътувания по лични причини – предимно почивки и развлечения.


Интересна картина дава и сравнението с останалите страни от Европейския съюз. По данни за 2024 г. българинът харчи средно около 83 евро за една нощ туристическо пътуване. В тази сума влизат настаняване, транспорт, посещения на ресторанти и кафенета и други съпътстващи разходи.


За сравнение, средното равнище за ЕС е около 104 евро. В Австрия разходът достига 175 евро на нощ, а в Люксембург – 191 евро. В същото време в Чехия той е 56 евро, а в Гърция – 49 евро.


Така България се нарежда приблизително в средата на европейската класация и българите харчат повече за туристическа нощувка от гражданите на почти всички държави от Централна и Източна Европа. Още по-отчетлив е ръстът спрямо 2019 г., когато средният разход у нас е бил 43 евро на нощ – почти наполовина на сегашното ниво.


Именно тук анализаторите открояват интересното противоречие. Българските домакинства продължават да са с най-нисък разполагаем доход и са сред последните в ЕС по реално индивидуално потребление, но в същото време отделят сравнително голяма част от средствата си за туристически пътувания.


Едно от обясненията е високата заетост, ниската безработица и бързото нарастване на доходите през последните години. Това позволява на повече домакинства да насочват средства не само към стоки и услуги от първа необходимост, но и към почивки, пътувания и развлечения.


Остава обаче въпросът каква част от огромния ръст на разходите се дължи на действително повече пътувания и по-високо потребление и каква – на значителното поскъпване на туристическите услуги.


От ИПИ обръщат внимание именно на връзката между инфлацията в сектора на хотелите и ресторантите и поведението на потребителите. Не може категорично да се определи дали по-голямата готовност на хората да харчат за почивки е сред причините за повишаването на цените, или обратното – поскъпването принуждава домакинствата да отделят все повече средства, за да запазят досегашното си ниво на потребление.


Данните обаче показват ясно една промяна в потребителските нагласи – въпреки сравнително ниските доходи и значителното поскъпване, българите все по-трудно се отказват от пътуванията и почивките. Туризмът вече заема осезаемо място в семейния бюджет, а за пет години сумата, която домакинствата отделят за него, е нараснала до над 2,2 млрд. евро годишно.