Изкуственият интелект вече не само пише текстове и създава изображения – той композира музика, генерира вокали и може да участва в създаването на песни, които попадат в плейлистите ни. Но трябва ли слушателят да знае, че зад мелодията, която чува, стои изцяло или частично AI? И трябва ли да има възможност просто да каже: „Не искам AI музика в моя плейлист“?


Оказва се, че за голяма част от потребителите отговорът е „да“.


Над 70% от участниците в проучване на YouGov сред повече от 4000 души на възраст между 12 и 65 години в Дания, Норвегия, Швеция и Финландия заявяват, че искат да знаят дали музикалните произведения, които слушат в стрийминг платформите или по радиото, са създадени с участието на изкуствен интелект. Те искат и възможност подобни тракове да бъдат филтрирани.


Данните бяха коментирани от основателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в рубриката „Бизнес арт“ на Bloomberg TV Bulgaria.


Любопитното е, че отношението на хората към AI в музиката разкрива известно противоречие. Потребителите искат повече прозрачност и по-добра защита за истинските автори, но не са особено склонни да плащат повече за това.


Според проучването 77% смятат, че самите автори трябва да решават дали техни произведения и гласове могат да бъдат използвани за обучение на генеративен изкуствен интелект. Други 74% подкрепят идеята музикантите да получават възнаграждение, когато тяхното творчество се използва за създаването на ново съдържание.


В същото време повече от половината анкетирани не биха плащали по-висока цена за абонамент за музикална стрийминг платформа дори ако това означава по-добро възнаграждение за изпълнителите и композиторите. А само един от всеки петима е готов да плати допълнително за функция, която позволява филтриране на AI музиката.


Именно тук се появява големият въпрос – кой трябва да плати цената на прозрачността?


Ако информацията дали една песен е създадена от човек, от машина или чрез съвместната им работа е важна за избора на слушателя, редно ли е възможността да получи тази информация да бъде превърната в платена екстра?


Според Габриела Руменова прозрачността не би трябвало просто да се превръща в поредната „премиум“ функция.


Темата вече не е само технологична. Тя навлиза и в полето на потребителските и авторските права.


Европейският регламент за изкуствения интелект – AI Act – въвежда изисквания за прозрачност при определени AI системи и за обозначаване на определено генерирано или манипулирано чрез AI съдържание. За обикновения потребител обаче има още един съществен въпрос: ще бъде ли това обозначение достатъчно ясно и видимо точно когато избира какво да слуша?


Съществува и друг проблем – използването на произведения на реални творци за обучението на генеративни AI модели. Европейското законодателство в областта на авторското право предвижда механизми за защита на носителите на права при използването на произведения за извличане на информация от текстове и данни.


Но отвъд законите остава нещо много по-човешко.


Защо изобщо ни интересува дали една песен е създадена от човек?


Според коментираното проучване значителна част от хората продължават да предпочитат музиката да бъде създавана предимно от хора. Те приемат изкуствения интелект като инструмент, който може да помага, но държат човешкият творец да запази водещата роля.


И тук технологичният спор се превръща във философски: важна ли е за нас само песента, която чуваме, или има значение и кой стои зад нея?


Ако един ден AI създаде мелодия, която ни разчувства, ще има ли значение, че зад нея няма човек, преживял любовта, раздялата или историята, за която „пее“? А ако изкуственият интелект използва гласа и стила на реален изпълнител, къде свършва технологичната помощ и къде започва чуждото творчество?


Част от музикалните платформи вече разработват инструменти за обозначаване на AI съдържание. В бъдеще вероятно ще виждаме и все повече възможности да избираме какво да достига до нас – музика, създадена от хора, произведения с помощта на AI или изцяло генерирани от алгоритъм композиции.


Изкуственият интелект едва ли ще изчезне от музиката. Напротив – вероятно присъствието му ще става все по-осезаемо.


Затова големият въпрос може би вече не е дали AI ще присъства в плейлистите ни.


А дали ще знаем, когато го слушаме – и дали изборът да го слушаме, или не, ще остане наистина наш.