Промените в климата вече не могат да се разглеждат като отделни аномалии за България, а като трайна промяна на климатичния режим в страната. Това е един от основните изводи в първата съвместна национална оценка на водещи български научни институции за въздействието на климатичните промени върху природата, икономиката и общественото здраве.


Докладът „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“ е координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и обединява експертизата на учени от редица научни и изследователски организации.


Според представените данни България се затопля по-бързо от средното за света. За периода 1991–2020 г. средната температура в страната е с около 0,8 градуса по Целзий по-висока в сравнение с периода 1961–1990 г. Затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през летните месеци.


Прогнозите сочат, че до края на века средната годишна температура може да се повиши с около 1–2 градуса при сценарий с ниски емисии и с 5–6 градуса при сценарий с високи емисии. Учените предупреждават и за постепенно изместване на климатичните условия, характерни за Южна България, на стотици километри на север.


В същото време годишното количество на валежите може да остане сравнително стабилно, но начинът, по който те се разпределят, се променя. Наблюдават се по-малко дни с умерени валежи и повече интензивни и потенциално опасни явления. Според доклада честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75% след 1991 г.


Особено сериозни са рисковете, свързани с горещите вълни. България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от горещините. През 2023 г. в страната са отчетени 1670 смъртни случая, свързани с горещото време – второ място в Европа по интензитет. При хората над 65-годишна възраст смъртността, свързана с горещини, е нараснала със 150% спрямо периода 1990–2000 г.


При сценарий с високи емисии броят на свързаните с горещото време смъртни случаи може да достигне 3463 годишно през периода 2071–2099 г., при около 1150 понастоящем. При ограничаване на емисиите прогнозният брой е значително по-нисък – около 1742.


Климатичните промени имат и все по-осезаемо икономическо отражение. При липса на допълнителни мерки за адаптация България може да натрупа загуби между 1% от БВП при оптимистични сценарии и 3,5% при песимистичен сценарий до 2050 г. вследствие на климатичните промени.


Само загубите от суша и горещини през една и съща година се оценяват на над 1 млрд. евро – приблизително 1% от БВП или около 140 евро на човек. В тази оценка не са включени последвалите през същата година наводнения и пожари.


Под все по-силен натиск са земеделието, горите и водните ресурси. След 2037 г. броят на дните със суша се очаква да се увеличи от сегашните 50–60 до 70–80 и повече, като сред най-засегнатите райони се посочват Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе.


В Добруджа рискът е свързан не само със затоплянето, но и с нарастващата междусезонна променливост и по-слабото натрупване на почвена влага. При горите годишният прираст може да намалее с до 3,5 млн. куб. метра, което се равнява на около 42% от годишния добив. Над 60% от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са определени като намиращи се в неблагоприятно-незадоволително състояние.


Авторите на доклада отбелязват, че основният проблем не е липсата на стратегии, а практическото им прилагане. Сред посочените дефицити са краткосрочната визия, непоследователността на политиките, слабият административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране.


Сред ключовите препоръки на учените са приемането на самостоятелен климатичен закон със секторни цели и механизми за отчетност, задължителни общински планове за климатична устойчивост, национална политика за управление на водния риск, планове за действие при горещи вълни и климатична подготовка на болниците, както и създаването на ефективно работещ национален климатичен фонд.


Новото изследване очертава климатичните промени не като далечен проблем на бъдещето, а като процес, чиито последици вече се измерват в човешки животи, икономически загуби и нарастващ натиск върху природните ресурси на България.