С много вълнение и празнично настроение жителите на село Радотина посрещнаха снощи театрален състав „Карнавал“ при НЧ „Никола Ракитин – 1890“ – с. Трудовец. На сцената на местното читалище бе представена камерната пиеса „Лодка в гората“ по едноименното произведение на Николай Хайтов.


Гостуването беше очаквано с вълнение и нетърпение. За хората в малкото село театралното представление се превърна в събитие, за което се говореше предварително и за което се бяха подготвили като за празник. Местните жители пристигнаха празнично облечени, а сред публиката имаше и гости от Краево, Рашково, Новачене.


Приветливото и добре поддържано читалище в Радотина отново изпълни една от най-важните си роли – да бъде място, което събира хората и пази жив културния живот в малките населени места.


На сцената Миглена Велчева в ролята на Гина и Витомир Терзийски като Манол поведоха зрителите в характерния Хайтов свят – привидно прост и делничен, но изпълнен с човешки характери, сблъсъци, чувства и неподправен народен език.


Режисьорското виждане за спектакъла е на ръководителя на театрален състав „Карнавал“ Мирослав Йорданов. Асистент-постановчик е Преслава Ангелова, а музикалната среда е дело на Даниел Йорданов. В Радотина с актьорите бяха и двама представители на състава, които помагаха на своя ръководител и на артистите за подготовката и представянето на спектакъла.


„Лодка в гората“ заема специално място в репертоара на „Карнавал“ през тази година. Постановката е част от програмата, с която театралният състав отбелязва своя десети юбилеен сезон – десет години, в които любовта към сцената събира самодейците и ги среща с публика от различни населени места.


Самата творба на Николай Хайтов е история за срещата между двама души – Гина и Манол, поставени от живота от различни страни на закона. Зад първоначалното противопоставяне постепенно се разкриват характерите и съдбите им, а човешкото започва да надделява над формалните правила. Тъкмо тази смес от суровост, хумор, житейска мъдрост и човечност прави текста разпознаваемо Хайтов. „Лодка в гората“ има дълга сценична история, а през 1972 г. е заснета и за телевизионния театър с Невена Коканова и Васил Михайлов.


Камерният характер на пиесата се оказа особено подходящ за сцената в Радотина. Двама актьори, близост до зрителите и история, която не се нуждае от мащаб, за да въздейства. Напротив – когато между артиста и публиката има само няколко метра, погледът, жестът, паузата и всяка реплика придобиват особена сила.


А вечерта не приключи с последните аплодисменти.


След представлението местните хора бяха подготвили богата почерпка за целия екип на театралния състав. Сърдечен жест на благодарност към гостите, донесли им една различна и емоционална вечер. Така срещата между артисти и публика продължи и след края на спектакъла – вече не от двете страни на сцената, а около една обща трапеза.


И може би именно това е най-ценното в подобни гостувания.


И хората в малките села имат нужда от театър, музика, книги и досег с изкуството. Там едно представление е много повече от отбелязана дата в културния календар. То е очакване, повод хората да се съберат, да се пременят, да отворят читалището и за няколко часа ежедневието да отстъпи място на празника.


Вчера вечерта Радотина показа, че малкото населено място съвсем не означава малка публика или малка потребност от култура. Напротив – топлото посрещане, дошлите зрители и от съседните села, аплодисментите и жестът към артистите показаха колко желани са подобни прояви.


Една камерна пиеса, двама актьори, една читалищна сцена и публика, която ги очаква с вълнение. Понякога точно така изглежда истинският празник на театъра.