Надценки до 150% на някои основни хранителни продукти са установени при проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги. Особено сериозни са разликите между доставните и продажните цени на млечните продукти. Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.


Според предварителните резултати надценките при кашкавала достигат 99%, при сиренето – 95%, а при прясното мляко – до 99%. Най-сериозно оскъпяване сред посочените млечни продукти е установено при маслото, където надценката достига 125%. Това означава, че продукт, закупен от търговеца за 2 евро, може да бъде предложен на потребителите за 4,50 евро.


Мая Манолова определи данните като скандални и подчерта, че подобни разлики между доставните и крайните цени поставят потребителите в изключително неблагоприятно положение. Тя уточни, че високата надценка не означава непременно, че даден продукт в България струва два пъти повече, отколкото в друга европейска държава. Според нея обаче цените на някои основни храни остават непропорционално високи спрямо покупателната способност на българските граждани.


Председателят на КЗП настоя за законодателни промени, които да позволят по-ефективен контрол върху ценообразуването. Тя даде за пример Хърватия, Румъния и Унгария, където при определени условия се прилагат ограничения на надценките на основни хранителни продукти до 20%.


Очаква се през следващата седмица комисията да представи подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги. Анализът ще обхване и цените на продуктите, включени в инициативата „Кошница с грижа“, както и стоките, предлагани на промоция.


Освен високите надценки КЗП проверява и случаи на евентуално подвеждане на потребителите относно произхода на хранителни продукти. Сред тях е продажбата на картофи, обозначени като български, за които има съмнения, че са внесени от Гърция. Проверката се извършва съвместно с Българската агенция по безопасност на храните.


Според Манолова съществуващите търговски практики оказват натиск не само върху потребителите, но и върху българските земеделски производители. Тя обърна внимание на случаите, при които местна продукция остава нереализирана, докато търговските вериги предпочитат вносни стоки.


Друг проблем, поставен от председателя на КЗП, са таксите за обработка на електронните ваучери за храна. По думите ѝ те могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато при стандартните картови плащания разходите за търговците обикновено са между 1% и 1,5%. Макар потребителите да не заплащат тези такси директно, според Манолова допълнителните разходи могат да бъдат включени в крайните цени на стоките и така да се отразят на всички пазаруващи.


Тя обърна внимание и на разходите за амбалаж, които според нея оскъпяват някои плодове и зеленчуци с 10–20%. Производителите са задължени да заплащат депозит и наем от 1,20 евро за всяка касетка, използвана при доставките до магазините. Манолова заяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията за тези практики.


Проверки са извършени и на пазара на горива. От 23 септември са инспектирани 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции. В 48 случая са установени съмнения за необосновано повишаване на цените, като предстои преценка за налагане на санкции.


Предварителните данни обаче не показват, че спекулативното поведение на бензиностанциите е основната причина за поскъпването на горивата. Установено е, че надценката при бензина е намаляла от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Предстои Комисията за защита на конкуренцията да анализира дали тези стойности са икономически обосновани.


Мая Манолова коментира и размера на банковите такси, които според нея представляват допълнителна финансова тежест за гражданите. Тя посочи, че банковият сектор е реализирал печалба от 3,6 млрд. лева за предходната година, като приходите от такси са достигнали 1,8 млрд. лева. Според нея е необходимо да се преразгледат таксите за откриване и закриване на сметки, теглене от банкомат, внасяне на средства, издаване на удостоверения и извършване на преводи.


Председателят на КЗП подчерта, че високите надценки сами по себе си невинаги представляват нарушение на действащото законодателство. Комисията има правомощия да санкционира нелоялни търговски практики и необосновано увеличение на цените в предвидените от закона случаи, но според нея са необходими допълнителни законодателни механизми за защита на потребителите.


Манолова заяви, че контролът върху цените ще продължи, а при установени нарушения ще бъдат налагани санкции. По думите ѝ трайното решаване на проблема изисква не само проверки, но и ясни правила, които да ограничат нелоялните практики, да осигурят по-прозрачно ценообразуване и да защитят интересите както на потребителите, така и на българските производители.


Гражданите могат да подават жалби и сигнали за подвеждащи цени, некоректно обозначен произход на стоки и други нелоялни търговски практики чрез официалния сайт на Комисията за защита на потребителите – www.kzp.bg.