Има думи, които не бива да подминаваме. Думи, които трябва да ни накарат да спрем за миг, да се замислим и да осъзнаем колко крехък е човешкият живот. Особено когато са изречени от човек, който е бил лице в лице със смъртта и само на косъм е избегнал трагична съдба.

Такова е посланието на бургаския полицай Иван Георгиев, който е бил първият служител на МВР, пристигнал на мястото на тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“.

Разказът му, публикуван в социалните мрежи и цитиран от Агенция „Фокус“, е много повече от свидетелство за преживяното. Той е болезнен вик за разум, отговорност и човечност. Предупреждение, отправено към всички участници в движението – шофьори, пешеходци, към всеки, който излиза на пътя с мисълта, че най-страшното се случва само на другите.

Тези думи трябва да бъдат прочетени от всеки, който сяда зад волана. Не просто прочетени, а осмислени. Защото зад всяка черна статистика стоят човешки съдби, разбити семейства и близки, които напразно чакат някой да се прибере у дома.

Ето какво пише полицейският служител:

„Вчера бях първият полицейски служител на мястото, който трябваше да затвори магистралата и да обезопаси района. С включени всички възможни светлини на служебния автомобил и поставени светлоотразителни конуси на четири пъти бях на косъм да бъда блъснат. Три автомобила и един камион преминаха покрай мен през поставените конуси, с изключително висока скорост, без да се съобразяват нито с ограничението, нито с гъстата мъгла.

Няма да коментирам и факта, че някои от тях дори не спряха, а си продължиха по пътя, все едно нищо не се е случило.

Днес можеше да има още една трагедия. Можеше аз да съм поредния в тази статистика, а някой колега да трябва да съобщи на семейството ми, че няма да се прибера.

Докога ще караме така? Докога ще смятаме, че правилата важат само за другите? Докога ще бързаме толкова, че да не осъзнаваме, че няколко секунди невнимание могат да отнемат човешки живот?

Докога ще търсим вината в другите, ще обвиняваме правителство, МВР, лошите пътни условия?

Пътят не прощава самонадеяността, а физичните закони не се интересуват колко бързаме.

Не искам съчувствие за себе си. Искам малко повече разум, отговорност и човечност зад волана.

Пазете себе си и другите! Някой ви чака вкъщи!

Съболезнования на близките на загиналите!“

Нека тези думи достигнат до възможно най-много хора. Защото нито една спестена минута не струва колкото един човешки живот. А най-важното пътуване е онова, от което се прибираме живи.