Храната, която купуваме всеки ден, може да отговаря на всички законови изисквания, но означава ли това, че е напълно безопасна за здравето ни в дългосрочен план? Този въпрос става все по-актуален на фона на предупрежденията за т.нар. „вечни химикали“ – вещества, които могат да попаднат в питейната вода и хранителната верига, а някои от тях се задържат продължително в околната среда и човешкия организъм.

За потенциалните рискове алармира Сдружение „За достъпна и качествена храна“, което настоява за повече прозрачност и по-задълбочен контрол върху химическите замърсители в България.

Повод за позицията са предупрежденията на Европейската сметна палата, според които европейското законодателство изостава от научните данни за рисковете, свързани с пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), известни като „вечни химикали“.

Според информация, публикувана от Food Safety Magazine на 20 ноември 2026 г., голяма част от хилядите вещества от тази група остават извън определени регистрационни механизми на европейското химическо законодателство. Въвеждането на ограничения се случва бавно, а контролът в отделните държави членки е неравномерен.

Какво представляват „вечните химикали“ и защо са опасни?

PFAS са голяма група синтетични химични вещества, използвани в различни промишлени производства и потребителски продукти заради устойчивостта им на вода, мазнини и високи температури.

Проблемът е, че много от тези съединения се разграждат изключително бавно. Попаднали в околната среда, те могат да замърсят почвите и водоизточниците, а оттам да достигнат до храните, които ежедневно консумираме.

Някои PFAS могат да се натрупват в човешкия организъм. Научни изследвания свързват излагането на определени вещества от тази група с неблагоприятни ефекти върху имунната система и други аспекти на здравето.

Особено тревожен е въпросът за продължителното излагане на ниски концентрации. Дори когато даден продукт отговаря на действащите нормативи, това не означава непременно, че всички възможни дългосрочни рискове са напълно изяснени.

Изследват ли се достатъчно храните и водата в България?

Именно този въпрос поставя инж. д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.

„Проблемът с вечните химикали показва един от големите парадокси на съвременната система за контрол на храните. Можем да имаме продукт, който отговаря на действащите нормативни изисквания, но това само по себе си не означава, че всички дългосрочни рискове са изключени. Законодателството определя граници, но науката непрекъснато открива нови зависимости и опасности. И когато науката изпреварва правилата, потребителят не бива да остава незащитен“, коментира той.

Според Велчев е необходимо да се изясни не само какви са допустимите концентрации на тези вещества според европейските разпоредби, но и какво реално показват лабораторните изследвания у нас.

„Знаем ли какви количества от тези вещества се съдържат в храните, които ежедневно купуваме в България? Не какво допуска европейската нормативна рамка, а какво реално установяват лабораториите у нас. Ако не разполагаме с достатъчно представителни данни, тогава не можем уверено да твърдим, че познаваме мащаба на проблема. Липсата на информация не е доказателство за липса на риск“, подчертава председателят на сдружението.

Контролът трябва да започва много преди храната да стигне до магазина

От организацията обръщат внимание, че химическата безопасност не може да се гарантира единствено чрез проверки на готовите продукти.

Замърсяването може да възникне още при производството, чрез използваните водни ресурси, почвите и суровините. Затова е необходимо проследяване на потенциалните източници на PFAS по цялата хранителна верига.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ настоява компетентните институции да предоставят публична информация за извършвания мониторинг в България – кои храни и водоизточници се изследват, колко често се правят проверки, какви са установените резултати и разполага ли страната с достатъчен лабораторен капацитет.

Организацията ще настоява също за разширяване на изследванията въз основа на научните данни, по-добра координация между контролните органи и по-лесен обществен достъп до резултатите.

Като член на европейската организация SAFE – Safe Food Advocacy Europe, сдружението поставя темата и в контекста на необходимостта от по-активно участие на гражданските организации при изработването на политики за защита на потребителите.

„Не искаме да плашим хората, а да получим отговори“

От сдружението подчертават, че целта не е да се създава паника или да се внушава, че всички храни са опасни. Настояването е за по-ефективен контрол, основан на научни доказателства и достъпна за обществото информация.

„Не бива да превръщаме всяко научно предупреждение в паника, но още по-опасно е да го превърнем в административна статистика, която никой не чете. Нашата задача не е да обявяваме всяка храна за опасна, а да настояваме държавата да знае какво контролира, какво не контролира и защо. Защото доверието на потребителя не се печели с уверения, че всичко е наред. То се печели с доказателства“, заявява инж. д-р Андрей Велчев.

Според организацията проблемът с „вечните химикали“ трябва да стане част от националния дневен ред за безопасността на храните, питейната вода и общественото здраве.

Защото най-важният въпрос не е само дали храната, която купуваме, отговаря на закона, а дали разполагаме с достатъчно информация, за да сме сигурни какво попада в организма ни всеки ден.

Европейските институции вече предупреждават, че законодателството трудно догонва новите химически рискове. Остава въпросът дали България успява да ги открива навреме и да предприема необходимите мерки за защита на потребителите.