На 16 декември 1838 година на бреговете на река Нкоме 470 вортрекери, начело с Андрий Преториус са нападнати от 10 000 воини зулу, предвождани лично от великия вожд Димгане ка Сенцангахона. Случката е известна като Битката при кървавата река.

Вортрекерите, или само трекерите, са били белите заселници, предимно холандци, които търсели късмета си в Африка. Тези хора, както и американските пионери, пътували с жените и децата си, помъкнали цялата покъщнина и търсели място, където да се заселят. Враждебните зулуси избивали огромна част от трекерите, а през 1838 година Шака Зулу вече е провел прочутата с военна реформа и е направил копията на зулусите къси. Вместо да ги мятат от разстояние, зулусите промушват с тях и са особено ефективни при нападенията си.

Вождът Димгане се е заклел да изгони и последния бял човек от земите на зулусите. Самият той лично заколва Пит Ретийв – предишния лидер на трекерските семейства, който преговарял за мир и молел за малко земя. Хората на Пит Ретийв – около 500 човека – били жестоко смазани и избити, включително жените, децата и бебетата. Останалите трекери открили на мястото невиждани зверства. Трекерските фамилии от околността решили, че трябва да напуснат тази опасна земя.

Да ги изведе от там се наел Андрий Преториус. По пътя обаче семействата били настигнати от 10000 зулуси. Преториус накарал трекерите да подредят фургоните си в кръг на брега на река Нкоме и всички, които можели да носят оръжие, се поставили под негово командване. Преди за започне битката всички вортрекери отправили обща молитва към бог. След това заели позиции.

Битката при река Нкоме е много важен епизод в историята на Африка. В следващите три часа трекертите на Преториус извършили невиждан военен подвиг. Те не само отблъснали нападението, но и смазали тотално зулусите. 3000 зулуси били покосени, докато жертвите на трекертите били само трима. Причината, разбира се, била в пушките, които имали белите, но и в реформата на Шака – късите копия били чудесни за близък бой, но изключително неефикасни отдалече. Така, докато атакували, линия след линия зулусите падали, покосени със всеки изстрел и всяко презареждане. В крайна сметка зулусите рухнали психически и побягнали.

Преториус не отдал нито за момент победата на усилията на трекертите. За него ключова роля изиграла молитвата – значи бог благославял присъствието на белите в тази част на света.