Православната църква чества днес Свети Атанасий и Кирил Александрийски.
Смята се, че от този ден зимата преотстъпва своите владения на настъпващата пролет. „Атанас гилди и аз гилди” – е казал народът.
За етрополци Свети Атанас има и своето историческо значение. На изток от града в едноименната местност нашите прадеди траките са посрещали с изгрева на слънцето и началото на пролетта.
До ден днешен излетът до там е емблематичен за града ни. И е известен вече и далеч зад пределите на Родината ни. Прави се в последната неделя на януари. Тази година датата е 25 януари – неделя. Предшестван е от редица зимни излети до някои от по-малките височини около града.
Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан.
Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.
Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Насо, Наска, Наско,Анастасия.