Първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден.

Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.

Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.

Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.

В т. нар. кушии - традиционни състезания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт.

Православната общност почита днес паметта на свети Теодор Тирон.

Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа - 17 февруари по гражданския календар - 1 март стар стил, главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за припомняне и възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.

Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано.
Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната.
Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор си казал името.

Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.

Житието разказва, че царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.

В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите.

Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни.
Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля.
Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога и през една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове.
Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.

Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият.
Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля.
Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява.

Накрая управителят издал за Теодор присъда:
"Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а вярва в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, трябва да бъде предаден на огън."

Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън.
След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си.