Ботевградската художствена галерия притежава картини на един от най-успелите български художници

Браво на Солака, но защо изтрихте мнението на Шукрито?

http://www.vbox7.com/play:120d9011

ЗАЩО ИЗТРИХТЕ МНЕНИЕТО НА ШУКРИ???
ТОВА Е НЕДЕМОКРАТИЧНО!!!

Посвещавам на #2!
Един скромен опит за анализ на творбата "Човек от народа"
Още в самото начало слушателят вижда една креативна личност от народа, с каквито в днешно време са пълни нашите села. Един нов възкресител на "Епопея на забравените", ако мога така семпло да се изразя. Въпросният другар не оставя у слушателя ни най-малко съмнение, че по политически възгледи е убеден утопист. Това, което той ни предлага, не е обикновена лирика, а шедьовър на римуваната проза.
По-нататък в изложението тази Ода за Човека от народа за по-кратко ще наричаме чисто и просто стихотворение. Спокойно, наративно, дистанцирано и безпристрастно, авторът стъпка по стъпка изгражда образа на енигматично израстващия от низините Човек от народа, като се позовава на легендите и на "нетленната следа в човешката памет". Той съумява с присъщата му лекота да избегне лирическите отклонения и разводняването на мисълта си. С хирургическа прецизност изгражда един хомогенен образ в хетерогенна обстановка, когато хиляди "врагове на народа" намериха страданията и смъртта си в десетките концлагери в социалистическа България, включително в Балене,Ловеч и Скравена. Тяхните семейства бяха изселвани, преследвани, оставяни без работа, препитание и образование, и по всякакви начини тормозени, за да се "възцари вечна правда на света" и да се радва " народа на маса блага, считайки своята Родина за рай на света". Същата тая Родина, която под вещото ръководство на Човекът от народа беше обградена с бодлива тел , за да не може никой да напусне "рая на света" и да мизерства из капитализъма, където човек за човека е вълк. Разбира се, разни маргинални личности, като Георги Марков и други, бяха заставени като подарък за друг рожден ден на Човека от народа да спрат да оплюват грандиозните постижения и веднъж завинаги да млъкнат. Авторът дискретно имплицира образа на Човека от народа в самия народ, подчертавайки още в самото начало неговия произход от селския лумпениат.
Но всяко хубаво нещо си има край! Почти всички "велможи" на Човека от народа се оказват алчни и коварни, и ликвидират континуитета между лирическия образ и неговия суверен - народа. Жестоко е разкъсано сакралното съчетание Човек от народа на човек и народ. Каква неприкрита горчевина преглъща авторът при тази несправедливост. Апогеят на неговия атавизъм го прави непоправим оптимист, готов да отхвърли веднъж завинаги "тази лъжа". Финалният апотеоз на това стихотворение достига своя връх в непоколебимото убеждение, че "ще казват за Живков само красиви неща, защото за свойта България като Ботев докрай изгоря". Всъщност какво е Ботев пред величието на лирическия герой - един младеж, умрял за Отечеството си България, докато нашият герой умря в Родината си в България, неуспял на два пъти да осъществи заветната си мечта - да заличи от картата на света това грубо име България с много по-прекрасното Република на Съветския съюз.
В заключение може да се каже, че авторът разкрива пред света своя безпорен талант да възпява Боговете на един изчезнал свят. Хвала на такива интелигентни хора! Тях великият Ленин с умиление галено наричаше "полезните идиоти".
Шукри

ДА, ДА ,ДА, НА ШУКРИТО.

Трябват ми 5-6 платна да си покривам бидоните-ако може по-евтино.