Едно интервю на Лиляна Филипова от 15 май 2009 г.
Гриша Григоров е роден на 1 април 1966 г. в Етрополе. Завършва сладкарски техникум в София. Отваря собствена сладкарница "Гришано" в родния си град по аналогия с популярната верига "Лучано". В началото тортите му са хит, но постепенно бизнесът запада. От 10 г. печели от хобито си - ремонти и вътрешен дизайн. Освен Кристиян има и дъщеря Бетина, на 18 г.
Кристиян Григоров е роден на 18 април 1994 г. в Етрополе. Ражда се сляп, а на 4 г. спира и да ходи заради чупливи кости. Учи в училище "Луи Брайл" в София, а сега - в Етрополе. Пее, изявява се по концерти. Бе най-голямата звезда на "Българската Коледа" и в благотворителното издание на "ВИП Брадър". Скоро в. "24 часа" ще издаде автобиографията му "Моят живот".
- Промени ли ви участието ви във "ВИП Брадър"?
Крис: Получих голяма популярност. Стотици хора се свързват с мен, искат да ми помогнат, непрекъснато ме питат от какво имам нужда, с какво могат да ми бъдат полезни. Това никога не ми е било цел, но се радвам. Може би популярността ще ми помогне да намеря хора, които да ме подкрепят и като порасна, на които ще мога да разчитам. И иначе славата ми харесва. Може би са прави тези, които казват, че е като наркотик - човек иска още и още. И ако се пристрастиш, няма спиране.
Гриша: Участието на Кристиян бе едно от чудесните неща, които ни се случиха. Той е израснал затворен вкъщи, с малко контакти, с малко приятели. Съучениците му минават от време на време да го виждат, но това не е достатъчно. Той има нужда да разговаря повече, но няма как. И този "ВИП Брадър" изведнъж ни вкара в един филм, събра ни с толкова известни певци, артисти. Всички го прегръщаха, възхищаваха се от песните му, от разговора, който води. Беше великолепно. Обаждат му се от цяла България, дори и дечица, болни като него.
Крис: Искаме да използваме момента и да призовем здравната каса да отпусне пари за всички вродени костни заболявания.
Гриша: Много хора страдат, никой не им е отпуснал нито лев, потънали са в заеми, страшно е. И ние дълги години се оправяхме сами. Едва последните години бяхме включени в "Българската Коледа".
- Как гледате на това, че участници в шоуто взеха хонорар, въпреки че изданието бе благотворително?
Гриша: Все пак два месеца стоят затворени - не работят, лишават се от семействата си. Не е редно да стоят без стотинка. Каквито и да са - певци, артисти - те също имат разходи. Нормално е да им се дадат по 1-2 заплати, за да не усетят финансово сътресение. Друг е въпросът, че се говори за космически суми. И понеже не е ясно, не е публично обявено, тръгват слухове - този взел 100 хил. лв., онзи 300 хил. Всичко трябваше да е ясно и прозрачно от самото начало. А не всеки да вика: "Мале, колко пари прибраха тези хора." Всичко вече се прави за пари. Никой в днешно време не работи даром. Но за да има доверие, трябва да е открито. Всичко останало води до подозрения. Ето, и тук в Етрополе се смята, че всичко е нагласено, за да си напълнят някои гушите.
Крис: Въпреки всичко за мен беше чест, че хора, които никога и лев не са дали за благотворителни инициативи, защото не вярват, се обадиха, когато са ме видели. Радвам се, че успях да накарам хората да отклонят вниманието си от скандалите между Аня Пенчева и Ивайла Бакалова и да отворят сърцата си.
-Ти дразниш ли се от този тип махленско общуване, от интригите?
Крис: "ВИП Брадър" по принцип е светско предаване, което обикновено се гледа от хора, които се чудят кой как е облечен, кой как е нагласен, за какво се спори, каква е поредната клюка, как се завърта интригата. Сега се надявам нещата да тръгнат и в друга посока. Що се отнася до хонорарите, Ники Кънчев се учуди, че аз и семейството ми не поискахме пари. Ние отидохме за идеята - да попеем, да помогнем за каузата на слепите деца. Не сме очаквали такова нещо, да не говорим за апартамента, който ни подариха. А освен това и моят фаворит Део стана победител.
- Ти не смяташ ли, че ти имаш огромна заслуга за това?
Крис: Много хора казват, че ако не съм бил аз, победителката можеше да бъде и Мария Гроздева. Но тя много често става шампионка. Няма нужда да побеждава навсякъде.
- Какво мислите за Тодор Славков?
Гриша: На мен не ми хареса. С нищо не показа, че е един разумен и грамотен мъж. Това, че е бил весел и успокоявал хората в къщата, за мен е несериозно. По цял ден да пиеш и да говориш глупости не те прави готин.
Крис: Много хора ръсеха похвали за него, но и на мен не ми хареса.
Гриша: Мисля, че този човек както изглеждаше във "ВИП Брадър", така изглежда и вкъщи сред семейството си. Друг е въпросът, че има много приятели заради миналото му и го подкрепяха много хора.
Крис: Много хора го подкрепят, защото това е за тях идеалът. За много мъже този човек, който е така разкрепостен, който говори каквото му дойде наум, който пие по много и се весели много, на когото не му пука за нищо, няма никакви задръжки и грижи, това е върхът. Те си се кефят и са убедени, че Тошко е велик.
- Гриша, ти откри ли нещо ново в Крис по време на последната му звездна проява?
Гриша: Изненадах се как се стегна и се представи идеално. Впечатли ме не само с песните и с изказванията си, но и със самочувствието си. Никой не работи даром, но нека хонорарите да са публични.
- Откъде е това увлечение по музиката?
Гриша: Семейна черта. На неговите години и аз мечтаех да стана певец. Пеех много, навсякъде. Имах дори оркестър, с който ходех по ресторанти, по сватби. Спрях да пея от мъка, когато се роди Кристиян и лекарката ни каза, че детенцето ни е сляпо. Не можех да го проумея това, не знаех как ще се справяме. Но впоследствие разбрах, че животът продължава. Започнахме да виждаме неговите хубави неща, да разбираме, че слепите живеят един различен живот, който обаче също е много интересен със собствените си емоции. Кристиян израсна в една компания, която не минава без песни, без акордеон или китара. Той е закърмен с музиката, с веселбата. Впоследствие, когато започна да пее, дойде момент, в който аз не мога да се включа от него. Като започне, може да пее по 2-3 часа, без да спира. Има страхотна дарба да възпроизвежда песните от радиото и телевизията. Няма значение на какъв език са - български, италиански, гръцки, японски. Възпроизвежда ги брилянтно. Дори чужденци са се учудвали.
Крис: Старая се да не имитирам, но някак си се получава, без да искам.
- По какво още си приличате и по какво се различавате?
Крис: И двамата се интересуваме от научнопопулярна литература. Обичаме да мечтаем. Винаги сме се чудили на песимистите и на тези, които ни казват: "Абе мечтайте, мечтите са безплатни!"
Гриша: Аз не съм така упорит като Кристиян. Той е безумно любознателен, прочел е стотици книги, списания. Непрекъснато получаваме поръчките му от София. Съвременните технологии вече осигуряват и дискове с говорещи списания за слепи. Като ходи на училище, шашва и учителите. Той получава съвсем нова информация.
Крис: Старая се да бъда полезен на съучениците си. Те разбират много от компютри, от джиесеми, от Формула 1, от коли, от спорт. Аз си разбирам от други неща.
- За какво мечтаете?
Крис: Някой ден искам да стана акад. Кристиян Григоров - по филология или по история. Интересни са ми ономастиката, диалектологията, фразеологията. Непрекъснато тормозя сестра си и майка си да ми четат от разни речници и дебели книги. Въпреки че сега са модерни чуждите езици, компютрите и математиката, на мен те не са ми интересни. Искам да направя книги, които да обобщят всичко за обичаите, за етнографията, за езика ни по възможно най-съкратен начин. Това ще е много полезно за младите хора. Не съм доволен от излязлото досега. В музиката също имам планове. Дори се плаша, защото напоследък постигам много повече от замисленото. Случват се неща, за които не съм и сънувал.
Гриша: Почти съм сигурен, че ще стане академик. Виждам го също като адвокат, прокурор или писател. Мечтая децата да са добре и да имам работа, за да мога да ги издържам. Защото съпругата ми е вече 14 г. плътно до Кристиян.
- Откъде намирате сила? Кое ви кара да вярвате, че хубавото предстои?
Крис: Забелязал съм и по себе си, и по други като мен, че когато един човек толкова се е мъчил, толкова е страдал, толкова се е борил да видят останалите, че и той съществува, че и той е нормален и истински, в един момент придобива нечовешка сила да бъде мечтател и оптимист.
- Какво най-много цените един в друг?
Гриша: Умението на Кристиян да преценява нещата. Може би защото е общувал повече с възрастни, е натрупал доста опит. Не е дете, което не разбира за какво става въпрос. В много ситуации дори ни е помагал да се ориентираме с човешки отношения.
Крис: Най-важното за мен е постоянната подкрепа и от баща ми, и от цялото семейство.
- Спорите ли често, критикувате ли се?
Крис: Често се случва, защото и двамата сме Овни. Баща ми е роден на Деня на шегата, а аз - на Деня на радиолюбителите - 18 април. Единият лъже, другият слуша радиото. Обикновено спорим за музика, защото всеки от нас си има собствено виждане за това как трябва да се пее. Когато ми е хубаво на душата, аз например обичам да си отпусна гласа силно и високо. Понякога спорим и за книги.
Гриша: Спорим разгорещено и винаги като че ли аз отстъпвам. От девет кладенеца вода ще донесе и пак ще държи на своето. Имам чувството, че му влияе това, че слуша Народното събрание.
Крис: Защо ме издаваш сега? Когато не ходя на училище или не спя, си пускам парламентарния контрол и ми е интересно, хората спорят. Случвало се е трима да спорят, нито един да не е прав и да се чудя кой ще надделее накрая. Иначе смятам, че никой не разбира от политика в държавата. Оптимист съм за всичко, само не и за политиката и футбола.
- Любимият ти ЦСКА ли те отчая?
Крис: Не, аз винаги ще остана верен на любимия си отбор. Но ръководството не прави нищо, за да върви напред.
Гриша: Силата на Кристиян да намира аргументи в спора ме кара да мисля, че би могъл да се бори и за каузата на хора с увреждания, в някоя организация.
Крис: Като ръководител например. Макар да не съм сигурен, че някой ден, ако това се случи, и аз няма да бъда завлечен от парите и властта като всички останали.
- Смяташ, че няма да устоиш на изкушенията?
Крис: Може би няма.
Гриша: Доколкото зависи от мен, аз до последно ще се грижа да е в правия път. Защото много малко останаха тези, които вярват в правото, в доброто и в честността.
- Какви съвети му даваш ти като баща?
Гриша: Винаги съм се опитвал да му внуша, че трябва да сме добри, да помагаме на хората, за да видим и ние добро. Години наред се борим с болести, почти непрекъснато сме по болници - очи, крака, операции. И като че ли сега доброто започва да се връща, да ни се случват хубави неща.
- На какво най-много се веселите вкъщи?
Крис: Обикновено се веселим, когато сме повече. Даже когато разбрахме, че ми подаряват апартамент, се събрахме няколко семейства и го поляхме. Това си беше за нас нещо голямо, защото ние не сме свикнали на такива неща.
- За какво ще използвате този апартамент?
Гриша: Някое от децата може да отиде да учи в Пловдив. Друго е, като знаем, че имаме дом. Етрополе все пак е малък град и не дава големи перспективи. Ще бъде или в Пловдив, или в София. Ето, каката е абитуриентка тази година. За нас това е нещо велико. Цял живот да пестим, не можем да си го позволим. И сега изведнъж - подарък.
- Когато сте тъжни, как се справяте?
Гриша: Опитваме се да си измислим веднага нещо хубаво. Може да е станало най-лошото, за пореден път да сме в болница, но гледаме да си намерим някаква хубава цел, идея, за която да се хванем, нещо обнадеждаващо. Имаме и ние моменти, в които изпадаме, естествено. Когато се замисля, че моят син никога няма да види природата, морето, да се качи на автомобил, да го покара, да се порадва, да потича след топката с другите деца, мога да изпадна в такова състояние, че да се побъркам. Но се опитвам да не мисля за това, да се хвана за хубавите неща - как може да стане един велик писател, един страхотен певец, един политик.
Крис: Много хора подхождат с пренебрежение към слепите, не знаят как да се държат. Но аз контактувам с много такива хора и повечето са страхотни. Компенсират с четене, със слушане и знаят понякога многоповече от зрящите.
Гриша: Те донякъде дори са по-щастливи, защото не виждат мръсотията по улицата, лошите неща. Но всичко си зависи от семейството. Ако хората се отдадат на мъки и самосъжаление, са загубени. Най мразя хората, които се оплакват. Не се оплакваме, борим се, работим, когато трябва, теглим заеми, опитваме се въпреки всичко да си правим хубавото, да живеем добри. А зрящи, можещи хора хленчат. Е, не може всеки да е Рокфелер, не може да имаш всичко на този свят. Опитай се да се радваш на това, което постигаш, на това, което си направиш. Когато се радваш на мъничкото, идва и друго. Кристиян вече се е научил дори да се шегува с нещастието си. Един от любимите му лафове например е, че ако знаят циганите колко метал има в него като шини и пластини, ще го отвлекат и ще го предадат на вторични суровини.
Крис: Някои обичат да ме целуват и прегръщат, пък аз не обичам много и казвам: "Абе отдалечи се, че не виждам телевизора." Опитвам се по този начин да забавлявам и себе си, и другите, макар че някои се разстройват още повече. Разбирам ги и тях, но ние пък си се смеем, защото нашият живот е това.
24часа.bg