Сашо Диков е роден на 25 юли 1952 г. Троян. Става републикански шампион по ски спускания за пионери и след 7-и клас идва да учи в София и да тренира в ЦСКА. Завършва с отличие 12-а елитна гимназия в столицата. Предлагат му да учи в каквото иска ВУЗ, но той избира ВИФ и завършва треньорски профил също с отличен успех. Има само две четворки по масаж и по основна гимнастика.

В началото на 1978 г. постъпва на работа в спортната редакция на БНТ. През 1993 г. напуска сам като си подава оставката. През 1994 г. участва в създаването на концепцията за първата частна телевизия "Темпо" заедно с Нери Терзиева и др.

От 1996 г. постъпва на работа в телевизия Канал 3, а от 2000 г. е неин програмен директор.

- Честит рожден ден, Сашо. Как се чувстваш на 57 години?

- Когато бях на 17 или на 27 пък дори и на 37 години, ако някой ми беше казал, че ще се чувствам много добре на 57, нямаше да му повярвам. Защото си мислех, че на 57 години човек вече е старец и как би могъл да се чувства добре един възрастен мъж.

Ще ви дам един пример: през лятото на 1978 г. почина баща ми. Бях вече назначен в БНТ и Николай Колев-Мичмана, лека пръст и на него, ми съобщи тази печална вест. Стана ми много тъжно, разбира се, но помня, че тогава си помислих - е, поне умря на години, на достолепна възраст, поживя си. А татко си отиде само на 54.

Значи вече съм по-възрастен от баща ми. Може би никой няма да ми повярва, но никога през последните 5-6 години особено не съм се чувствал толкова добре във всяко едно отношение.

- Обичаш ли още бившата си съпруга Аня Пенчева?

- Не бих го нарекъл, че е точно обич. Но на Аня съм й казал, че каквито и да са ни отношенията с нея, цял живот ще съм й признателен заради това, че даде живот на едно изумително същество, каквато е дъщеря ни. С Аня сме в много добри отношения.

- А защо се разделихте с нея?

- Ами както често е случва в едно семейство - по взаимно съгласие. И двамата поискахме да се разделим, това е голата истина. Знам, че отстрани изглежда доста по-различно, но просто такъв беше фактът. На бракоразводното дело, понеже и двамата се смеехме на тривиалните въпроси, които ни задаваха, съдебният състав си помислил, че играем някакъв театър. И не се развеждаме, а нещо ги баламосваме.

- А коя жена обичаш в момента?

- Това няма как да ти го кажа по разбираеми причини. Но жените наистина трябва да се обичат! Те са онова нещо, оная част от живота на един мъж, която му създава уникални преживявания. И в отрицателен, но най-вече и в положителен смисъл. Не че не ги проумявам, но може би с възрастта човек придобива опит и знания как да създаде уют и удобства за жените. С жените вече човек може само да се радва на живота - защото отпадат характерните за младите години амбиции, скандали, търсене на сметки и др.

- Приемаш ли мнението за теб, че си плейбой?

- Естествено, че не го приемам. Толкова ми е смешно за писанията на тия, така наречени лайфстайл списания. Със снимките от разните партита - кой с кого, кой с коя, коя с коя... Толкова е изкуствено и жалко, че няма накъде повече. Какво да правя, като работата ми е свързана с най-известните хора в страната, включително и с манекенки, с Мис България... Явно всичко това води до клишето "плейбой".

- Като какъв искаш да те запомнят - като скиор или като журналист?

- То няма как да ме запомнят като скиор кой знае колко. Състезавах се преди 32 години. Като скиор не смятам, че съм постигнал кой знае какво - е, десетина титли на България, балкански шампион, шесто място за купата на Европа... Но пък друг освен Петър Попангелов вече толкова години не е стигал и до това. Моите амбиции бяха далеч по-големи. Явно хората ще ме запомнят повече като журналист.

- А ти как стана журналист? Кой е учителят ти в занаята?

- Станах журналист съвсем случайно. Всичко започна през 1976 г., след като участвах в олимпиадата в Инсбрук, Австрия. Като се върнах, тогавашният зам. главен редактор на в. "Народен спорт" Красен Иванов ме накара да напиша текст за олимпиадата.

Написах за разните психотрикове около състезанията, за разните рекламни трикове на фирмите производители, разни такива нещо. Красен Иванов обаче ми каза, че искал спортно-технически анализ. Написах втори текст кой как от състезателите закантва, каква стойка заема, как се подсигурява и др. После ме накара да напиша още няколко материала, а тия първите два бяха публикувани в сп. "Треньорска мисъл". Представяш ли си? И така се започна.

- Как отиде в БНТ?

- Първите текстове, които написах, ги дадох на Васил Цонев, небезизвестния Дон Базилио, който цяла зима прекарваше на Витоша. Дадох му ги ей така - за мнение.

Той ги прочел, останал възхитен и ме препоръчал на Иван Славков, тогава шеф на БНТ. В смисъл - такива хора трябват на БНТ! През пролетта на 1977 г. Иван, както си играеше тенис на кортовете зад стадион "Васил Левски", ме попита искам ли да работя в БНТ, или не искам...

- Ти лесно ли се съгласи?

- Аз още не бях завършил ВИФ, подготвяше се да открият конкурс за асистент в катедрата по ски, който щях да спечеля по разни причини. А и проблемът ми беше, че нямам прословутото софийско жителство.

За по-младите трябва да кажем, че човек без такова жителство можеше да работи само в "Кремиковци", в строителството или като ватман. Така че конкурсът във ВИФ за мен беше шанс да остана в София. Иначе нямах шанс за легална работа. И в този момент дойде предложението от Иван Славков.

-Помниш ли дебюта си в БНТ?

- Естествено. Асен Минчев, който беше журналист в БНР, коментираше финал за световната купа по ски в телевизията и ме покани за помощник-коментатор. И в момента, в който каза, че дава думата на "нашия известен скиор Сашо Диков", по-нататък не помня какво стана. Нищо не помня какво съм говорил и как съм коментирал. Но пък от 1 януари 1978 г. ме назначиха в националната телевизия. Иван Славков си удържа на думата. Всички бяха против моето назначение - и в БНТ, и извън нея.

- Кой е най-големият ти гаф като журналист?

- Ако ме попиташ кое е най-голямото ми постижение като журналист, съще бих се затруднил да ти отговоря точно толкова, колкото и за гаф. Чудовищни гафове не помня да съм правил. Но преди 4-5 години бях отишъл на някакво тържество като гост. Около Красимир Балъков се бяха струпали журналисти, той току-що беше обявил, че се отказва от националния отбор преди поредния мач на нашите с Белгия или с някакъв друг много силен отбор.

И нали пуста професионална краста, макар че бях без микрофон и камера, го попитах дали не се отказва от националния, защото го е страх от неприятно поражение на националния. Той ми каза, че явно вече съм далеч от отбора, тъй като не идвам по лагерите му, и може би затова не знам, че той има два жълти картона и не може да играе в този мач. Стана ми адски конфузно. Така си припомних основното правило в занаята, че човек винаги трябва да е подготвен, преди да задава въпроси.

- Защо навремето хвърли оставката си в БНТ? Аз също си подадох оставката през юни 1996 г., но това не е често срещано явление на Сан Стефано...

- Поводът да си подам оставката беше уволнението на Нери Терзиева. Преди това бе стартирал Ефир 2 начело с Нери и тя ме покани за шеф на спорта в програмата. И по моите разбирания, когато уволнят човека, който те е поканил и издигнал в работата, е нормално да го подкрепиш с морален жест.

А тогава Хачо Бояджиев, за да угоди на новото парламентарно мнозинство, което дойде на власт, уволни неудобната Нери Терзиева. Въобще Хачо се прояви като уникален слуга на управляващите. Имах страхотен скандал с него. Помня, че беше понеделник и аз от ефира на БНТ заявих, че повече не мога да работя с такъв лъжец и некоректен човек като него. И че уволнява Нери без никакви сериозни мотиви.

- Хачо Бояджиев как реагира?

- Той веднага се включи в предаването на Бетина Жотева и се опита да обясни защо е уволнил Нери, че тя създавала напрежение, конфликти и други подобни глупости.

И аз тръгнах да влизам в студиото, а предаването беше на живо. Директорът на продукцията се опита да ме спре, помня, че му казах да изчезва. Той се примоли да не влизам, че Хачо ще го уволни. Стана ми жал за човека и се отказах. Изчаках да свършат новините, посрещнах го в коридора и му казах, че е лъжец и безподобен мошеник. Как не го е срам да лъже по този начин?!

Бях превъртял, говорех на висок глас и хората наоколо се втрещиха. Хачо Бояджиев вика - чакай, успокой се, ела в кабинета да поговорим... Така беше.

- Сашо, защо те наричат скандален журналист? Скандалното го носиш със себе си или го правиш заради желанието ти да стигнеш до истината?

- Нещата имат няколко страни. Признавам, че има нещо, което го нося в себе си - провокацията, скандала. Но смятам, че в повечето ситуации се държа нормално, както би трябвало да се държи един нормален журналист. Но нашата журналистика в огромния си процент от своите изяви се превърна в слугинаж и в слагачество. И изведнъж моето държание започна да изглежда като суперскандално поведение. Смятам, че се опитвам да правя това, което трябва да се прави. Основният принцип на всяка журналистика е да бъде опозиция на всяка власт. В момента, в който за първи път избраха Иван Славков за шеф на футболния съюз, му казах, че досега сме били приятели, но вече съм срещу него.

И понеже още не бяха обявили резултатите от избора, той вика - добре, бе, ама поне почакай да ме обявят официално, пък тогава ме почвай. Така ги разбирам аз нещата. До гроб съм задължен на Иван Славков като генерален директор на БНТ. Но и винаги съм бил срещу него като председател на БФС.

- Имало ли е случай в професията ти на телевизионен журналист, в който боят да ти е висял на косъм?

- В интерес на истината нямам такъв случай. Спомням си обаче за един случай в Кюстендил, до мен стоеше полицай, някакъв фен се пресегна, удари ме и моментално изчезна. На "Герена" са ме замеряли с разни предмети, на "Българска армия" са ме псували, на стадион "Славия" са скандирали "Сашо Диков - педераст, педераст!".

На един мача "Левски - ЦСКА беше и дъщеря ми и ме извика да я видя с компанията й. Отидох, на третата минута ме усетиха и пак се развикаха, че съм педераст. И дъщеря ми вика:"Ей, чакайте, какво правите, това е баща ми..." Но какво да ти кажа - това е част от нашия занаят.

- Да преминем малко към политиката и актуалността на деня. В едно интервю през май казваш, че Бойко ще им сложи белезниците. Наистина ли го вярваш това?

- Вярвам го. Че той, ако не им сложи белезниците, хората ще се разочароват много. Не случайно във всички проучвания това е първото желание на хората. Те очакват възмездие за престъпниците. Тук не става дума за безчинстване - идват ония с качулките и така нататък... Говоря за възмездие и справедливост към всички без изключение - от Ахмед Доган до последния съгрешил чиновник.

Но всичко да стане според закона и решенията на съда. Иначе това щракане на белезниците за 24 или за 72 часа много бързо ще се обърне срещу теб, ако само разчистваш сметки и отмъщаваш без сериозни доказателства. Това искат хората. Справедливост и възмездие искат те от Бойко, затова и го избраха с такова мнозинство.

- Ти приятел ли си с Бойко Борисов?

- Не знам какво значи да съм приятел с него, но досега поне сме имали много добри отношения. Но смея да кажа, че още в нощта след изборите пред камерата на Канал 3 му казах:

“Бойко, как ще се оправиш със слагачите?” Това, което стана на първата пресконференция с Цветан Цветанов си е чиста проба слагане. Не можеш да кажеш - до вчера му виках господин главен секретар, днес - господин кмете, а от утре се надявам да се обръщам към вас с г-н премиер.

Шегували се били. Такъв хумор и такива шегички не ги разбирам. Не му го спестих на Борисов и не смятам изобщо да му ги спестявам и за в бъдеще. И ще направя всичко възможно да науча защо постави Лъчезар Иванов за зам.-председател на Народното събрание. Който и до днес не отрече, че е бил дъщеря си...

- Да, но Бойко Борисов помили Маниака да се откаже от депутатството...

- Да, направи го. Заради някакви текстове го махна от парламента... А ако Иванов наистина е бил дъщеря си - да го слага на този пост?! Не го разбирам. Слушах предаването при Карбовски, в което участваха бившата съпруга и дъщерята. Двете обясниха как е станало всичко и го набраха Лъчо по телефона. При което той каза:"Аз няма да коментирам личния си живот по медиите, на дъщеря ми съм простил..." Дум и затвори телефона. Това е абсурд. Когато детето ти е отсреща, ти не можеш да се държиш по този начин. Това е кощунствено поведение.

- Ако Бойко Борисов те беше поканил за министър на младежта и спорта, щеше ли да приемеш?

- Естествено, че нямаше да приема. Не желая да заемам каквито и да е постове, защото не ми е там мястото. Няма как да вирея в цялата тази атмосфера. Но пък ти казвам, че отсега няма да спестя нищо на Бойко Борисов, ако прави гафове като това назначение на Лъчо Иванов.

Никой, дори и Бойко Борисов, не може да проявява двоен стандарт. Иначе съм му фен на Бойко. И както съм му бил един от яростните привърженици, така и ще му бъда яростен критик. За всичко онова, което заслужава, защото ще бъдат направени всякакви опити той да бъде дискредитиран. Това е вън от съмнение.

- Има ли фобия, която да те мъчи напоследък?

- Фобията от хора. От висока музика, каквато не понасям. Има ли повече от един човек, вече не се чувствам добре.

Пенчо Ковачев, 24 часа"