Успение на Св. Богородица или Голяма Богородица,  е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве. Денят се празнува в чест на св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона - дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите". На места се колят курбани и се правят сборове.
В Търновският край деня се празнува за здраве на воловете, както на Власовден на други места.
„До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче" - полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропикае кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ.
Църковен празник: празникът е свързан със смъртта на св.Богородица. На 64 години тя се моли в Елеонската планина, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й известява, че след 3 дни духът й ще се пресели в царството небесно. Преди да умре тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите прибират душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден остава празна, защото Богородица възкръсва.
Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
Именници: Мария, Марияна, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина.