Легендарното българско крило Тодор Стойков даде своето последно интервю като капитан на националния ни отбор по баскетбол, непосредствено след мача срещу Литва на Евробаскет 2009. Състезателят направи страхотен мач, а тази година в Полша записа общо втрото си Европейско първенство в кариерата с екипа на "трикольорите". Ето какво сподели Стойков относно намерението си да се оттегли от националния тим:

- България напуска Евробаскет 2009 със загуба.

- Да, така е. Неприятно е наистина. Срещу Литва обаче показахме и другото лице на нашия отбор. Мисля, че всички видяхте, че се борихме докрай. За съжаление обаче реалността и желанието са различни неща. 35 минути бяхме равностойни на отбор, в чиято държава баскетболът е спорт номер 1. Играли са на финали на европейско първенство, на олимпиада. Дано донякъде да сме задоволили очакванията на феновете с играта си в последния ни мач на Евробаскет 2009.

- Водехте с 6 точки, но допуснахте обрат. Какво не достигна и какво се обърка, за да не успеем да спечелим двубоя срещу Литва?

- По-малко концентрацията в защита, две бързи тройки, станаха 8-10 точки за тях и оттук нататък вече е много трудно да се върнеш в мача, когато се изправяш срещу такъв отбор. Аз па ще повторя, че по-добрите отбори правят всичко възможно да спечелят подобни мачове и това ясно пролича в този мач.

- Демонстрира страхотен хъс и желание за победа срещу Литва. Успя ли по някакъв начин да го предадеш и на своите съотборници?

- Винаги се опитвам да дам максимума от себе си. Дано съм успял да го предам и на своите съотборниците. Не съм спирал да се опитвам да ги мотивирам, да им предавам положителните неща. Но щом загубихме мача, явно не съм се справил.

- Имаше ли по-специална мотивация да играеш толкова силно?

- Аз във всички мачове съм играл с желание, но не всеки път се е получавало. Исках да победим заради Пини, заради Михаил Михов, заради условията, които има в националния отбор в последните години. Условия, които се равняват на тези в големите европейски отбори. И двамата дадоха всичко от себе си, за да помагат, незавсимо дали побеждаваме или губим. Преди мача си говорихме с момчетата и си казахме, че заради тях, заради възможността да работим с треньор като Пини, за което съм изключително щастлив, да имаме такъв президент, който дава всичко за играчите, сме длъжни да победим. Бяхме близо, но не успяхме.

- Какво ви предстои оттук нататък? Остава ли националният отбор отворена врата за теб?

- В личен план ми предстои сезон, докато за националния отбор преди срещата с Литва заявих на момчетата и селекционера Пини Гершон, че това ще бъде последния ми мач с екипа на България. От доста време намеквам, че исках да завърша кариерата си с екипа на "трикольорите" с победа. Все пак на 32 години, почти 33, дадох максимума от възможностите си за отбора. Цели 14 години от моя живот преминаха в лагера на националния тим.

- В ръцете на кого ще оставиш националния отбор?

- Баскетболът няма да свърши с мен. Има млади момчета. Дано са проумели. Дойдоха тук, видяха, че лесно и даром нищо не се дава. Трябва да работят, да имат желанието, да искат и да успеят. Дано да са го разбрали. Аз лично вече съм уморен и психически, и физически. Едното е по-различно от другото, защото в националния отбор човек играе за честта на България. Мисля, че за тези 14 години не съм пропуснал нито един мач, не съм се скрил нито веднъж. Поемал съм отговорността. Губили сме с по 30, 40, 50 точки. В действителност психическата умора вече надделя. Радвам се, че имаше и хубави моменти. Класирахме се два пъти на Европейско първенство. Справихме се с отбори, които не бяхме побеждавали повече от 40 години. Естествено трябва и късмет да имаш в някои моменти.

- Как приеха в отбора твоето решение?

- Някои все още като че ли не могат да повярват и мислят, че ще ме убедят да играя. На този етап това е моето решение. Мисля, че трябва да дам път на по-младите играчи и е време да се оттегля. Нека има нов капитан следващото лято и аз им пожелавам успех. Казах им да играят с чест и достойнство за България. Това е най-важното.

- Пини Гершон заяви, че ще се радва да те вижда близо до щаба на тима, дори и да не играеш повече за националния?

- Аз ще се радвам, ако той ни е треньор. При тази ситуация с най-голямо удоволствие ще помагам. Шансът да работиш с такъв човек е страхотен. Той ти дава настроение и атмосфера да работиш, а това са неща, които в моята кариера много малко пъти съм усетил. В последните две години беше истинско удоволствие да тренирам, да влагам всичко то себе си колкото мога, само и само той да е щастлив. Защото Пини даде всичко, което бе по силите му, за нас.

- Мислите ли за треньорска кариера в бъдеще?

- Не. Отдавна съм казал. Аз още ще играя, не ме отписвайте. Ще поиграя още една-две години баскетбол. Иначе съм реалист и знам, че рано или късно човек трябва да се откаже. Аз предпочитам да го направя сега, на Европейското първенство, макар и след три загуби.