Вчерашното представяне на българския национал Димитър Бербатов в двубоя на неговия Манчестър Юнайтед срещу Волфсбург в Шампионската лига отприщи вълна от положителни оценки в английските медии. Българинът се появи в игра в 20-ата минута на мястото на контузения Майкъл Оуен и се представи силно за победата с 2:1, което предизвиква и специалния коментар на британското издание "Дейли Телеграф":

Не е срамно да бъдеш изваден от състава за сметка на Майкъл Оуен. Може и да е аутсайдер за националния отбор на Англия, но дори само името на нападателя на Манчестър Юнайтед е достатъчно, за да всее респект у всеки противник.

Въпреки това оставянето на резервната скамейка заради 29-годишния нападател при визитата на Волфсбург на "Олд Трафорд" очевидно доста ядоса Димитър Бербатов. Както обаче се оказа, Бербатов прекара само 19 минути в размишления за положението си на 30 милионно рекордно неубедително ново попълнение на Юнайтед, преди проклятието с контузиите на Оуен да се прояви отново и да позволи на Бербатов да си върне мястото до Уейн Рууни в центъра на атаката.

Бербатов е сложен характер. Често го описват като мрачен и кисел, а хората от "Олд Трафорд" казват, че всъщност срамежливост, а не арогантност, е в основата на неговия характер. Наблюденията ни помагат да разберем откъде идва неспособността на Бербатов да бъде основна фигура на голямата сцена след пристигането си от Тотнъм преди 13 месеца. "Олд Трафорд" изисква големи личности, а Бербатов по-рядко краде от другите светлините на прожекторите и по-често се свива скромно встрани.

Всичко това обаче е до сряда вечер. Дали е разбрал, че се изисква повече от вяли пасове, за да успееш в Юнайтед, или предпочитането на Оуен за титуляр истински го е опарило, но Бербатов игра като човек от друга планета. Той почти засенчи Рууни по желание и стремеж за победа, като активизира играта на Юнайтед, а подаването му за втория гол на тима беше ново напомняне за страхотния му потенциал.

Когато през миналия сезон той замени доста популярния сред феновете Карлос Тевес, Бербатов в голяма степен се превърна в злодей, който с бавния си стил е точната противоположност на играта на аржентинеца. В сряда Фъргюсън май беше сменил чашата чай на Бербатов с тази на Рууни, ако съдим по моменталното въздействие при влизането на българина в игра. Само за пет минути, след като замени Оуен, Бербатов изведе на чиста позиция Рууни с изумителен пас с десния крак, който позволи на партньора му в атака да се измъкне от защитниците. Рууни не успя да овладее, но топката стигна до Райън Гигс, който май беше истински изненадан да види Бербатов, който в този момент спринтираше към наказателното поле.


Само минута по-късно друго фантастично подаване намери Антонио Валенсия в наказателното поле. Ударът му, който мина далеч от гредата, не можа дори да се сравни с паса. Участието на Бербатов във втория гол на Юнайтед беше също толкова впечатляващо, когато овладя топката, подаде към Гигс, който пък я прати към Майкъл Карик.

Когато Фъргюсън прекрати успешно шестмесечното си преследване на Бербатов в последния час на летния трансферен прозорец през 2008 година, точно тези пасове бяха нещото, което накара Юнайтед да извади толкова много пари. Тези умения на българина обаче не се виждат толкова често на терена оттогава. Имаше някои позитивни сигнали в някои мачове, но като цяло твърде малко. Срещу Стоук трябваше в игра да се появи Гигс, за да активизира Бербатов, вчера обаче българинът нямаше нужда от ничия помощ. Изборът на Фъргюсън на Оуен пред Бербатов свърши своята работа и българинът най-после показа, че може да направи всичко, което мениджърът му иска от него.

Всичко, което липсваше вчера, беше един гол. Отправените от него удари към вратата обаче подсказват, че Бербатов ще бъде сред голмайсторите далеч по-често, отколкото извън тях. Около желанието и мотивацията му за игра винаги е имало съмнения, но вчерашната му представяне май ще се окаже повратна точка във всеки нов дебат по тази тема.